Red Purple Black Blue
Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com
Топ: Свободни работни места в Бюро по труда - Ямбол - Вторник, 22 Януари 2013г. 10:01ч.
Топ: Културен календар на Община Ямбол - Сряда, 20 Юни 2012г. 12:00ч.
Топ: НТС - Ямбол - предстоящи курсове - Понеделник, 14 Ноември 2011г. 13:24ч.
Вие сте тук: Зона Ямбол Коментари Коментар Време е да говорим за ценности, не само за цени в здравеопазването

Време е да говорим за ценности, не само за цени в здравеопазването

bolnica-legla- Проф. Гудев, скоро ще има ново правителство. Кое е най-важното нещо, което трябва да се направи в здравния сектор?
- Първото нещо е постигане на прословутия консенсус какви да бъдат здравната система и политика и определяне на поне средносрочни цели. Необходимо е години наред да има движение в една посока. С резките колебания и смени, с промяната във философията на модела, без да е направен анализ какви ще са евентуалните ползи и какво ще струва, трудно можем да се движим напред. Постоянното лъкатушене в нормативната уредба демотивира допълнително работещите в здравната система. Оптимист съм, че в състава на бъдещата здравна комисия в парламента ще има достатъчно добра воля и професионалисти, за да може да се формулират такива рамки на реформата, които да доведат до по-оптимистичен сценарий. Предизвикателството е голямо, защото медицината е на прага на революция, отбелязват се големи постижения и тяхното приложение в ежедневната практика е предизвикателство в цял свят. За много труднолечими досега болести вече има ефективно лечение - вирусните хепатити, някои карциноми, автоимунни заболявания и др.
- Т.е. ще са нужни още повече пари.
- Да така е. Илюзия е да мислим, че модерно и качествено здравеопазване може да бъде постигнато с нисък процент от БВП. Голямо предизвикателство остават сърдечносъдовите, метаболитните, белодробните заболявания. Те се дължат на фактори на околната среда и на добре познати рискови фактори, които изискват и държавна политика за контрол. Ако искаме да имаме здравна система, която да осигурява работоспособна нация, да намали преждевременните инвалидност и смъртност, т.е. да отговаря на обществените нужди, са необходими консенсус и разумно харчене на ресурса, който обществото заделя за здравеопазване. Това, което много ни липсва, е приложението на науката. Много често решенията, които се предлагат за намаляване на разходите, са чисто административни. В САЩ например в кардиологията имат критерии за приемливост (appropriateness criteria), т.е. дали дадена процедура е била оправдана. И ако не е - не се заплаща. Но решението дали е оправдана или не, е по строго научни критерии, а не субективно, например, че е превишен лимитът. Към това трябва да се стремим - да се въведат научни критерии дали дадено лечение е било оправдано, нужно и извършено навреме. Тук всички ние - научните дружества, лекарският съюз, сме длъжници. Ние трябва да предложим и наложим добрите световни практики и модели. Често у нас решението дали дадена терапия да се прави или не, е въпрос на субективен натиск или лобиране, а моделът, който масово се прилага по света, е т.нар. медицина на доказателствата. Ако за определена стратегия на лечение или за медикамент има висока степен на доказателства, че са ефективни и сигурни, т.е. намаляват смъртността и заболеваемостта значително, цената е оправдана и е задача на политиците да намерят средствата за тях. Обратно - процедури, за които е доказано, че не са ефективни и излишни, не бива да бъдат заплащани от публичните фондове.
- Какво е положението у нас?
- Законодателят е предвидил създаване на правила за добра клинична практика, но без да е уточнено на какви принципи да бъдат базирани. Това доведе до генерирането на доста еклектични документи, които според мен не помагат много на колегите в ежедневната им практика и не постигат подобряване на качествените показатели за здравето на нацията. Позицията на Българското кардиологично дружество, на съюза на медицинските специалисти е, че трябва да се опрем на европейските препоръки. Създаването на тези препоръки отнема доста време и усилия. Основното е, че те са базирани на доказателства, изключително се внимава да няма конфликт на интереси с индустрията. Научните дружества у нас имат авторските права да ги преведат и издават у нас. Намирането на отговор на въпроса дали едно ново лечение за инфаркт например е по-добро и сигурно от старото, изисква средно петгодишно наблюдение на 20 000 пациенти в 1000 клиники в 50 държави на 5 континента, т.е. това е глобално и скъпо усилие, което не е по силата дори и на най-големите страни. Български клиники редовно участват в тези проучвания. Затова начинът да се реши този проблем е именно да се приемат директно или с много малки допълнения препоръките на европейските професионални организации. Това са нещо като международните правила за въздушния трафик. Трябва да са еднакви за всички страни. Тези препоръки се осъвременяват периодично при наличие на нови доказателства и е задача на научните дружества, университетите и БЛС да запознаят лекарите с тях, като организират продължаващо медицинско обучение. Според мен европейските препоръки трябва да бъдат в основата на създаване на правила за добра клинична практика, медицински стандарти и др.
- На какъв етап у нас е този процес?
- Никой не е казал - не, няма да се въвеждат европейските препоръки. Но усилието това да се случи и организира не е достатъчно. Въпросът не е само в това да ги преведем и издадем, а да се организира ефективно продължаващо медицинско обучение. Стратегията за обучение през целия живот е може би най-императивна точно в медицината. В медицината важи с особена сила една мисъл на Хегел, че смисълът на образованието е да направиш един човек етичен. Без да имаме стойностна ценностна система на лекарското съсловие, ние няма как да постигнем работеща здравна система. Илюзия е да мислим, че в здравеопазването само липсата на пари е проблем. Колкото и пари да дадете на хората, които работят в спешната помощ, интензивни отделения, на един неврохирург, на един кардиохирург - това са уникални дарби, хора, надарени от Бога. На работещите в Бърза помощ и в интензивните отделения колкото и пари да им дадете, не може да им компенсирате дежурствата по Коледа, безсънните нощи и емоционалния стрес. Обществото трябва да им отдаде дължимото - това реално са героите на нацията. Ако разчитаме, че ще провокираме по-добър професионализъм само със заплащането, ако не изградим система, в която да има емпатия, състрадание, милосърдие - трудно ще сме доволни от здравеопазването. Решаването на този проблем трябва да започва още от подбора на студентите по медицина. Винаги давам за пример как е организиран приемният изпит в Канада. Освен най-високи оценки по физика, химия, биология, математика е необходимо кандидатът да покаже пред комисия от психолог, клиницист и т.н. дали има качества да общува с пациента и неговата фамилия. Задават се задачи като: "Представете си, че пред вас са членовете на фамилия Джоунс и член на фамилията е претърпял тежка катастрофа с риск да загуби живота си или да бъде инвалидизиран". Тестват се състраданието и възможността за емпатия, чисто човешките качества на кандидат-студента. Това не се учи от учебник, а от средата, в която се изграждат младите лекари и специалисти.
- Мислите ли, че у нас има дефицит на тези ценности?
- Смятам че голяма част от работещите в здравеопазването у нас демонстрират висок професионализъм и хуманизъм, но подмяната на базови ценности в здравеопазването пречи това да е всеобщо правило. Заплатите ни зависят от това колко пътеки ще отчетем и в един момент се стигна да гледаме на пациента като на финансов ресурс. За добър мениджър се смята този, който работи по добре остойностени пътеки. Но най-често лечението на комплексни и трудни болни не е заплатено адекватно и много клиники отказват да ги приемат. Например инфекциозният ендокардит, може би едно от най-трудните и тежки заболявания в кардиологията, изискващ многоседмично лечение и с много висока смъртност. Много болници отказват да сключат договор по тази пътека, защото тя изисква продължително и скъпо лечение. Не може да се откажеш от трудния болен, защото той не носи добри пари. Трябва да се търси решение на този проблем. Разбира се, за да има добро качество, трябва да има голям обем на дейност. Една операция не може да бъде успешна, ако се прави само веднъж в годината в дадена клиника. Ако здравната система продължава да бъде фрагментирана, трудно ще може да се осигури голям обем дейност. Но не може да няма и коректив, да се търси качеството на свършената работа. Лесно е да отчетеш броя процедури, но е много трудно да отчетеш времето, което е прекарал лекарят в разговор с пациента и фамилията му. Това е един от най-често изтъкваните негативи на здравеопазването не само у нас.
- ГЕРБ имаха в предизборната си програма идея за въвеждане на здравеопазване на резултата.
- Слава богу, започна да се говори все повече за това. Безконтролното приложение на принципа парите следват пациента или ученика в България доведе до това да имаме първолаци на 40 години и фалшиви болни, които караме с автобуси за дадени процедури. Очевидно това е неприемливо за обществения интерес и трябва да се търси излизане от този модел. Това е предизвикателство в цял свят. Един успешен модел според мен е предложеният от сътрудниците на Harvard Business School M. Prorter и Teisberg през 2006 г. модел Value based Healthcare, който цели намирането на оптимален баланс между разходите и постигнатия резултат от лечението, както и заплащане за комплексна услуга. Постепенно този модел се налага в най-развитите здравни системи като скандинавската, страните от Бенелюкс, някои водещи центрове и вериги в САЩ. Когато говорим за стойност и цена в здравеопазването, трябва да правим разлика между разхода и постигнатата полза за пациента и обществото. Промяната на сегашния модел с подобни модерни методи на финансиране на медицинската дейност няма как да стане за една нощ. Затова е важно да се приеме с консенсус такъв модел, който да бъде осъществяван в следващите години. Крайно време е да започнем да говорим повече за ценности, а не само за цени в здравеопазването. За съжаление ние сме в толкова начален стадий, че дори нямаме яснота как да преведем на български основните термини на модерната икономика на здравеопазването, която е изключително сложна наука, и липсата на експертиза у нас в тази област е проблем./SEGABG.COM
rssfeed
Email Drucken Twitter Facebook googleWebSzenario