Red Purple Black Blue
Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com
Топ: Свободни работни места в Бюро по труда - Ямбол - Вторник, 22 Януари 2013г. 10:01ч.
Топ: Културен календар на Община Ямбол - Сряда, 20 Юни 2012г. 12:00ч.
Топ: НТС - Ямбол - предстоящи курсове - Понеделник, 14 Ноември 2011г. 13:24ч.
Топ: ВиК авариите днес, запасете се (и с търпение) - Четвъртък, 04 Ноември 2010г. 08:06ч.
Вие сте тук: Зона Ямбол Коментари Коментар В театъра на абсурда всеки има роля – един лъже, втори транслира, трети вярва

В театъра на абсурда всеки има роля – един лъже, втори транслира, трети вярва

dian bojidarovЛятото на 1991 г. България съвсем скоро е захвърлила тоталитарния хомот. Заседава Велико народно събрание, което трябва да промени конституцията. 39 опозиционни депутати не са съгласни с "комунистическия" вариант на основния закон и обявяват гладна стачка, изнасяйки се на палатков лагер. Припадат, лягат, стават, в болница ги водят, граждани им носят вода, министри и те, президент... Тъй девет дни и половина. Това е едно от най-ярките политически събитие в началото на прехода, епопеята остава в историята като "гладната стачка на тридесет и деветимата". Епопеите обаче не се занимават с подробности. Като например: "Стачкуващите, както всяка вечер, изчезнали в хотела си - а народът по домовете си, за да си починат и сладко похапнат.
Те така се нахранили, че лекарите престанали да се тревожат за кръвната им картина, а само от време на време, по-скоро символично, им вземали кръв". Цитатът е от документалната книга на Илия Троянов "Кучешки времена. Революцията менте - 1989 г.". Отнася се за третия ден на протеста, а свидетелствата са взети от преки участници.
Историята на българската демокрация е точно като заглавието в книгата. Кучешки времена и менте.
Годината е 1998. Управлява правителството на Иван Костов. То най-официално поставя като приоритет прокопаването на канал между Русе и Варна. Идеята датира от средата на XIX век, колко му е да възкръсне? Министърът на транспорта Вилхелм Краус дава напоителни интервюта за трасета и пари, политици спорят за броя на шлюзовете. Журналисти съвсем сериозно умуват върху перспективите и благините - кораби, напояване, водопой... В Шумен и Разград развълнувани граждани формират инициативни комитети, които се борят за превръщането на градовете в пристанища. Канал до ден днешен няма, няма и да има. Това не пречи през 2-3 години в някое министерство да се съберат чиновници, които да произведат "новината", че към проекта се подхожда най-отговорно и с внимание. Медиите също не изостават - "известяват" за инвеститори, които спринтират към България с пълни джобове, за да ги изпразнят в бетонното корито. Всичко е еднакво през годините, само инвеститорите се сменят - американски, арабски, или китайски в зависимост от тренда на икономическата мощ.
Годината е 2002. Управлява правителството на Симеон Сакскобургготски, мандатоносител е ДПС. Лидерът на движението Ахмед Доган най-официално съобщава, че държавата ще внесе 12 000 биволи, за да ги даде на стопаните в Родопите. Щели да бъдат придружени от биволици, за да се осъществява разплод.
Толкова много мляко се лее от вимето и в името на мандатоносителя, че клетите стопани са посъветвани веднага след пристигането на новия добитък да изядат стария, тъй като бил непродуктивен. "Биволи сменят тютюна, край на къртовския труд", реди свободната преса. Дойдоха ли 12 000 мъжки, женски или джендър биволи от Индия няма нужда да се прави равносметка днес.
Годината е 2015. "БСП е против въвличането на България в организирането на военни действия срещу Русия", заявява председателят на партията Михаил Миков. Лидерът на "Атака" Волен Сидеров също е против война с Русия, даже обикаля медиите и сочи дата и час, в който Обама ще нападне Путин. В София се провежда митинг, на който хората не искат война с Русия. Украинската криза е в разгара си. Политици и медии разпространяват слухове за мобилизация - българските мъже ще ги хвърлят на фронта срещу славянските братя. "Готвят ни за плацдарм във войната срещу Русия", заявява популярен доцент. После той става професор, депутат, казва, че 80% от българите са дебили... По-важното е, че такава война не само не се е състояла до ден днешен, но и за щастие не се е пръквала в нечий ум. Освен в дебилски. Не, професорът депутат не е дебил, дебилна е тази част от обществото (не бе малка!), която е в състояние да си помисли дори за миг, че САЩ и НАТО могат да нападнат Русия.
Пак някъде тогава стартира националната програма за саниране. Практиката после показа, че от нея се краде. Но друга кражба занимава тогава българите - влязат ли в сдружение, което кандидатства за саниране на блока, щели да загубят собствеността си. Пак медии и политици ("Атака") подхранват страховете, обсъждайки широко кога и как ще бъдат откраднати апартаментите на хората. Успоредно с всичко това, но и постоянно във времето, тече дебат ще почне ли държавата да събаря остъклените балкони. Истината отново не е приятел на апокалипсиса - собствениците в санирани блокове нито са се разделили с жилищата си, нито някой е помислял да им ги взема; на държавата никога не й е хрумвало да разрушава половината тераси на територията си.
Тези примери показват как политическият и обществен дебат у нас в целия си спектър от световни до материално-битови проблеми иманентно се занимава с лъжи. Лъжите са толкова плоски и изумителни, че след години изглеждат като шеги.
Наистина ли с това сме се занимавали? Чак с биволи?... Да, чак и с тях. Примерите са произволни, едни от многото. Онагледяват цинизма като политически инструмент, незрялостта на обществото, а и - най-важното - как тези лъжи са се въплътили в живота ни до степен, че е трудно да си го представим без тях. Може ли да живеем с истина? В театъра на абсурда всеки си има своя роля - едни мамят, втори транслират, трети вярват.
В началото на ноември миналата година ГЕРБ "роди" идеята за "разследване на приватизацията до дупка". Афиширано бе намерение за отпадане на давността на проверките чрез промяна в конституцията. До ден днешен предложение за изменение на основния закон не е внесено, а и да се внесе, за приемане са нужни най-малко 2/3 от депутатите. И да се появят тези депутати, няма как активи за стотици милиарди лева да се разследват. Трябвало е да стане, не е, няма как след четвърт век. Има ли човек в България, който да заложи пари срещу твърдението, че "ревизията на приватизацията" ще роди нещо реално, каквото и да е? Има ли човек, който да се обзаложи, че ГЕРБ наистина смята да разследва?
Всички тези лъжи не са какви да е, а умишлени. На военния фронт димни завеси се спускат и с цел защита и за да се напада. На българския политически фронт врагове и съюзници се сменят, целите и задачите също, но истината неизменно е враг на всички. Революции, сблъсъци, спорове, визии, ревизии... почти винаги става дума менте. Цената е кучешкото време, което така и не свършва. Е, някои си живеят като бели хора, не може да се отрече./SEGABG.COM
rssfeed
Email Drucken Twitter Facebook googleWebSzenario