Red Purple Black Blue
Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com
Топ: Свободни работни места в Бюро по труда - Ямбол - Вторник, 22 Януари 2013г. 10:01ч.
Топ: Културен календар на Община Ямбол - Сряда, 20 Юни 2012г. 12:00ч.
Топ: НТС - Ямбол - предстоящи курсове - Понеделник, 14 Ноември 2011г. 13:24ч.
Топ: ВиК авариите днес, запасете се (и с търпение) - Четвъртък, 04 Ноември 2010г. 08:06ч.
Вие сте тук: Зона Ямбол Коментари Коментар За мъдрия български избирател, дето все някой успява да го излъже

За мъдрия български избирател, дето все някой успява да го излъже

yasen-boyadjievЕвропейските избиратели като цяло потвърдиха прогнозата, че искат промяна. И успяха да я наложат. Е, посоката на тази промяна очевидно няма да съвпадне с надеждите на едни и страховете на други, най-вече защото предупреждението за задаващо се национал-популистко цунами се оказа преувеличено. Така или иначе, за добро или лошо, Европейският парламент вече няма да е същият.
"Шамар", но за кого?
В България, за добро или лошо, промяна не се очертава. А заслугата за това е не само и дори не толкова на партиите (на някакви техни действия или бездействия), колкото на избирателите. Тук нямам предвид различните партийни пристрастия, отразени в изборните резултати, при които също няма промяна - четири години по-късно те се повтарят почти буквално. Нямам предвид и относително ниската избирателна активност. По този повод романтичната гледна точка за българския избирател гласи, че така „най-голямата партия" (на негласувалите) е ударила „шамар на политическата класа". Според по-прозаичната гледна точка, тази „партия" се дели на две основни категории: едните не ги е грижа или въобще не разбират какво става, а другите или не желаят промяна, или ако я желаят, не разбират, че така всъщност гласуват за статуквото, срещу което роптаят. Тъй че не е ясно кой в края на краищата отнася „шамара".
Тук имам предвид други, ясно проявили се на тези избори нагласи и характерни особености на значителни групи от българските избиратели, които са по-дълбоки и трайни от партийните предпочитания.
Бащицата и държавата хранилница
Може би най-яркото доказателство за липсата на промяна е фактът, че управляващата партия - и по-точно нейният лидер - успя да обърне кампанията и изхода от изборите с най-старите и най-изтъркани номера за предизвикване на предизборни халюцинации. При това приложени върху избирателя в невиждани досега дози и предавани нонстоп на живо: ленти, инспекции и първи копки; магистрали, пътища, спортни зали, болници и заводи; снимки, прегръдки, печени агнета, майтапи, пожелания, обещания и пари за всеки, който го спре и си поиска.
И номерът пак мина безотказно, за кой ли път. Далеч съм от мисълта, че това е единствената причина за изборния успех. Но във всеки случай част от него се дължи и на ширещата се привързаност към представата за държавата като хранилница и за добрия всесилен бащица, който еднолично може да реши всеки проблем. И който се грижи за народа, защото е част от него.
Цената на апартаментите и цената на бензина
Заради тази привързаност човек може въобще да не забележи или пък лесно да прости „дребните" прегрешения на властта. На управляващата партия и досега много пъти ѝ бе прощавано. Никога обаче ударът не е бил толкова тежък, колкото в навечерието на тези избори с разкритията за имотните машинации на нейни водещи фигури. Но ето, че пак успя да се измъкне незасегната, без никакви видими щети за изборния резултат.
Заслуга за това има и друга характерна особеност на част от избирателите. Романтичната представа за тях в този случай казва, че те всъщност са много ядосани. И предупреждават, че повече прошка няма да има. Според по-прозаичната гледна точка, тези хора въобще не се впечатляват от злоупотребите на властта. Затова и ниските цени на апартаментите ѝ не са повод за особени вълнения, още по-малко пък за протести. За разлика от цените на горивата например, заради които миналата година мнозина се канеха да вдигат революция.
А кой да брани България от тях?
Знаейки добре това, кандидат за евродепутат понижи цената на бензина на собствените си бензиностанции в деня за размисъл, за да помогне на избирателите да направят верния избор. Преди това пък ги излъга, че ЦИК щяла да му затвори бензиностанциите и аптеките по време на кампанията, въпреки че тя изобщо няма такива правомощия. Той не спира да громи управляващите, но винаги гласува заедно с тях. На 9 май се снима на Червения площад в Москва, а после - с лидерите на европейската крайна десница в Милано (което, впрочем, не е толкова странно). „Най-големият родолюбец", съюзил се с онези, които, ако можеха, веднага биха изхвърлили България от ЕС.
Очевидните противоречия, характерни за него, не му попречиха преди две години да влезе в Народното събрание. В Европейския парламент не успя за малко, но пък събра цели 70 хиляди гласа. А други, подобни на него, успяха. Техният номер е да раздухват фалшиви страхове и омраза, като си измислят и сочат въображаеми врагове, а после твърдят, че „бранят България". Истинският проблем е, че няма кой да брани България от самите тях. Защото значителна част от българските избиратели системно проявяват склонност да вярват на измислици и небивалици, да се хващат на откровени глупости и да се припознават в пръкващите се отвсякъде карикатурни спасители, които иначе не са в състояние да решат нито един реален проблем на обществото.
Избиратели или крепостни селяни?
В същото време самите тези спасители служат много добре като плашило в ръцете на други свои „колеги" (услугата е взаимна), които също се хранят от „страхуването". Докато твърдят, че се борят за свободата им, те са превърнали друга група избиратели в нещо като крепостни селяни - за да ги накарат да гласуват под строй и да не се впечатляват от необяснимото богатство на своите избраници, които по избори ги навестяват с черните си джипове и многолюдната си охрана.
Мъдър и безпогрешен - или беззащитна жертва?
Романтичното гледище за българския избирател гласи, че той винаги си знае работата. И никога не греши, защото е мъдър. Също като народа.
Но това не му пречи непрекъснато да се оплаква и да се изживява като беззащитна жертва на политиците, които все успяват да го излъжат, въпреки безпогрешния му нюх и пословичната му мъдрост. Ето това гласи по-прозаичната гледна точка./DW.COM
rssfeed
Email Drucken Twitter Facebook googleWebSzenario