Red Purple Black Blue
Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com
Топ: Свободни работни места в Бюро по труда - Ямбол - Вторник, 22 Януари 2013г. 10:01ч.
Топ: Културен календар на Община Ямбол - Сряда, 20 Юни 2012г. 12:00ч.
Топ: НТС - Ямбол - предстоящи курсове - Понеделник, 14 Ноември 2011г. 13:24ч.
Вие сте тук: Зона Ямбол Коментари Коментар Какво в училището ни се чупи след 4-и клас

Какво в училището ни се чупи след 4-и клас

01lkБългария се представя добре при възрастовата група на 9-10- годишните и в друго международно изследване – TIMMS. В него акцентът е върху математиката и природните науки.
Все пак да видим внимателно възможните причини за добрите резултати на нашите четвъртокласници по четивна грамотност:
1. Традиционни образователни системи като нашата се представят добре на този етап от образованието. Изучаването на четенето и писането днес все още прилича много на изучаването им преди 1000 г. Разбира се, сега децата трябва да могат да разбират и изображения, които по-рано не са съществували. (В PIRLS има подобни задачи).
 Традиционните методи на преподаване вършат добра работа при придобиването на основни когнитивни умения при децата в начална училищна възраст. Това обаче понякога става за сметка на социално-емоционалните умения – сътрудничеството, общуването, играта. Аз лично бих желал да видя повече групова работа в началното училище, по-малко монотонна индивидуална работа и по-малко домашни.
 2. Ходенето на детска градина е важно, а обхватът в България е добър, макар че има какво още да се желае. Премахването на таксите и допълнителното подпомагане на затруднени родители може да повиши още посещаемостта в детските градини.
 3. При нас родителите отделят относително голямо време на децата си. Това се отнася и до родителите от уязвими групи, включително ромите. В много икономически развити държави това не винаги е така.
 4. Правят се усилия за изравняване на достъпа до началното училище. Някои общини, включително големи, въвеждат правила за прием, които целят да намалят наплива към едни и отлива от други училища.
 В тази връзка ето няколко прости съвета, които могат да бъдат директно изведени от данните на PIRLS. Те могат да се сторят очевидни на много родители, но не мисля, че следването им е повсеместно.
 Обръщайте внимание на децата си колкото се може по-често, особено във възрастта преди училище. Разказвайте истории, шегувайте се, четете им, бройте и пейте заедно, играйте с тях. PIRLS показва, че така те ще имат по-висок успех в края на началното образование. Пратете ги на детска градина. Особено ако не сте от родителите, които, освен че разполагат с много образователни ресурси у дома, имат и достатъчно време за децата си. Това също ще повиши резултатите им в училище. 

Важно е обаче как една образователна система се справя там, където е финалът на формалното училищно образование. Защото между 4-и и 12-ти клас губим доста деца от образователната система. А много от тези, които остават в образованието до 15-ата си година, не се представят никак убедително на друго популярно международно изследване - PISA (което освен езиковите умения измерва и математическите и свързаните с природните науки).

 Така, че въпросът е какво и къде се чупи след 4-и клас?
 Защо стоим добре на старта и недобре на финала?
 1. Ученето е бягане на дълги разстояния. В днешно време се говори за учене през целия живот. Като при бягането на дълги разстояния прекалено бързото напредване в някои отсечки невинаги е нещо добро. Особено ако се натрупа много стрес, страх от провал, конформизъм и ранна умора.  Добрите европейски модели сочат по-скоро към либерални подходи с внимание към индивидуалността на всяко дете, по-малко домашни, повече свобода за занимания по интереси за сметка на строго регламентираната програма. Такъв подход към ученето дава една по-плавна, но стабилна крива на напредък, която в края на краищата се отплаща.
Тук някой веднага може да контрира с примери от Източна Азия, където се учи до изнемога от първия до последния училищен клас при строга дисциплина, стандартизирани подходи, в големи класове и с огромен състезателен стрес за деца и родители. Или следваш темпото, или изпадаш в категорията на губещите. Резултатите в почти всички международни изследвания са впечатляващи. Зад това стоят традиции и културни специфики, които по всяка вероятност не са за Европа. Аз лично съм щастлив, че това не е единственият известен начин да се учи успешно.
2. Между 5-и и 7-и клас социалните разслоения започват да оказват нарастващо влияние - книги, компютри, частни уроци, възможности да се пътува, да се трупа опит, да се събират впечатления, социални контакти. По-нискообразованите родители вече не могат да помагат на децата си.
 3. След 7-и клас нашата образователна система е безмилостно селективна според способностите и социалния статус на децата. На този етап се появяват образователни пътеки, по които почти не се учи. На тях попадат ученици, които системата третира като безнадеждни и реално не им обръща внимание. Това действа изключително демотивиращо и на учителите и води до бързо прегаряне. Работата на учителите, които работят в трудна среда, не се уважава. Не достигат учители, включително по ключови предмети като чуждите езици. 
4. Ресурсите и технологиите имат нарастващо значение в по-горните класове. Те не навсякъде са на нужното ниво. Има нужда и от чувствително освежаване на методите на преподаване.
Така въпреки добрите ни резултати в началното училище, за съжаление, се оказва, че то не може да послужи за образец как да се подобри училищното ни образование като цяло./24chasa.bg

rssfeed
Email Drucken Twitter Facebook googleWebSzenario


Подробна 5-дневна прогноза