Red Purple Black Blue
Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com
Топ: Свободни работни места в Бюро по труда - Ямбол - Вторник, 22 Януари 2013г. 10:01ч.
Топ: Културен календар на Община Ямбол - Сряда, 20 Юни 2012г. 12:00ч.
Топ: НТС - Ямбол - предстоящи курсове - Понеделник, 14 Ноември 2011г. 13:24ч.
Вие сте тук: Зона Ямбол Коментари Коментар Когато изборите минат, цените се развихрят

Когато изборите минат, цените се развихрят

kaloyan-staikovТрадиционно скандалите около изборите в България са в изобилие, което позволява някои събития да минат почти незабелязано или да бъдат употребени с политическа цел. В случая това е работата на две независими комисии - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
Какво се случи в първите три дни след изборите:
- На първия ден КЕВР публикува доклад за необходимо увеличение на цената на електроенергията (добавката "задължения към обществото") заради увеличението на цената на природния газ с 29.6% през второто тримесечие на 2017 г. - нещо, за което дори не се говореше преди изборите. На петия ден вдигането на газа бе одобрено;
- На втория ден КЗК реши, че картелът на пазара на горива, за който се говори от повече от година, всъщност не съществува;
- На третия ден КЕВР одобри бизнес плана на "Софийска вода" и взе решение за увеличаване на цената на ВиК услугите за потребителите на "Софийска вода" с 18% - решение, което трябваше да бъде взето месец по-рано, но беше отложено няколко пъти заради изборите.
Историята с цената на газа започва в края на миналата година, когато комисията взима решение за увеличение й за първото тримесечие на 2017 г. с около 5% в сравнение с предходното тримесечие, докато искането на държавната "Булгаргаз" е за поскъпване с 13.53%. Регулаторът се аргументира, че по-ниското увеличение компенсира малко над половината от надвзет приход през 2016 г. в размер на 40 млн. лв. От изказване на министъра на енергетиката става ясно, че загубите за компанията за първото тримесечие на 2017 г. са в размер на около 40 млн. лв. Това означава, че или регулаторът не може да смята, или компанията не се управлява по най-добрия начин, или комбинация от двете.
В ценовото си заявление за второто тримесечие на 2017 г. държавната компания първоначално поиска ръст на цената на газа от 32.4%, а регулаторът призова за търсене на вътрешни резерви, за да се избегне шоковото увеличение. Впоследствие "Булгаргаз" ревизира заявлението си до ръст от 29.7%, а от доклада на дирекция "Природен газ" стана ясно, че регулаторът е склонен да одобри увеличение на цената на природния газ с 29.6%. Изглежда, че нито дружеството, нито регулаторът са в състояние да открият вътрешните резерви, за които комисията призоваваше само месец по-рано. В казуса се включи и министърът на енергетиката с уточнение, че ако регулаторът не одобри увеличение с близо 30% на цената, държавното дружество ще изпадне в изключително тежко положение. Липсва обаче оценката какво би означавало 30% увеличение на цената на газа за бизнеса и икономиката като цяло.
На какво се дължи увеличението на природния газ?
Ситуацията има поне два интересни прочита. Единият е свързан с определянето на регулираната цена на природния газ. В доклада на регулатора се казва, че цените за внос от "Газпром експорт" за второто тримесечие са с около 13% по-високи в сравнение с предходните три месеца, а към това се добавя и увеличение на валутния курс на щатския долар с около 1.7%. С други думи, по обективни причини (ако се абстрахираме от застраховките за ценови и валутно курсови изменения, които са добре познати в частния сектор) може да се обоснове ръст от около 15%, което е половината от исканото и обоснованото от регулатора увеличение. А другата половина откъде идва?
Погледнато исторически, в нито едно тримесечие не е одобряван толкова висок ръст на цената на природния газ, като най-голямото увеличение се наблюдава през последното тримесечие на 2008 г. Тогава регулираната цена се увеличава с около 25%, което се дължи основно на ръст на цените на вноса с не повече от 14.5% и увеличение на валутния курс на щатския долар с около 6.3%. С други думи, в края на 2008 г. субективните фактори представляват по-малко от 1/4 от крайното увеличение, докато сега са с двойно по-голяма тежест. Това отново ни връща на въпроса дали проблемът е основно в регулаторната политика или в управлението на компанията.
Другият интересен прочит е да се разгледат изказванията на комисията и на Министерството на енергетиката в перспектива. Например в края на февруари тази година регулаторът отлага взимането на решение за поскъпване на водата в София с 18%. Работната група в сектор "Водоснабдяване и канализация" внася ново проекторешение, според което вече одобреният петгодишен бизнес план на концесионера "Софийска вода" следва да се преработи в следващите три месеца с цел по-ниско увеличение на цената. След вътрешен конфликт между членовете на регулатора крайното решение е отложено за след изборите.
Дори и само от това сравнение става ясно, че регулаторът може да вземе диаметрално противоположно отношение по сходни казуси.
Когато става въпрос за финансовото състояние на държавния газов монополист, министерството на енергетиката е загрижено, а регулаторът предлага увеличение на цените, което е сходно със заявеното от "Булгаргаз". Разбира се, не е без значение, че основният потърпевш от поскъпването на цената на природния газ ще бъде бизнесът, тъй като отоплителният сезон е към своя край. Ефектът върху регулираните цени на електроенергията (заради когенерации с газ) е малък, в рамките средно на 1%, тъй като в сектора винаги се намират резерви, които да предотвратят стръмно покачване на цените за домакинствата.
В същото време, когато става въпрос за финансовото състояние на инвеститори, различни от държавните, като "Софийска вода", електроразпределителните дружества, производители на електроенергия и т.н., тогава регулаторът е загрижен за домакинствата и никое министерство не се интересува дали някоя компания няма да изпадне в тежко положение. Така независимо от подписани приватизационни, концесионни и други договори, когато става въпрос за цените за домакинствата, винаги се намират "резерви" в системата, дори и понякога те да противоречат на националната и европейската нормативна рамка. Ярък пример за това са натрупаните огромни задължения на Националната електрическа компания.
В Закона за енергетиката е записано, че при определяне на регулираните цени комисията следва да търси баланс между интересите на енергийните компании и техните клиенти, но по всичко личи, че значението на този принцип се мени. Още по-лошото е, че регулаторът продължава да се използва за политическа реклама, което си личи освен от неспазване на сроковете за взимане на решения и от отказа на председателя на комисията да прави публични изявления преди изборите. Подобно поведение не е в услуга нито на обществото, нито на политиците, нито на самия регулатор. Каквото и да говореше КЕВР преди изборите (увещавайки "Булгаргаз" или "Софийска вода" да търсят резерви и да не предлагат шокови увеличения), това, което е важно накрая, са действията.
Не може да искаш държавният газов монополист да търси вътрешни резерви, а само няколко дена по-късно да признаеш увеличение на цените, което е с 0.3 процентни пункта по-ниско от поисканото (което спокойно може да се разгледа като статистическа грешка).
Не може да искаш преразглеждане на исканото увеличение на цената на ВиК услугите в София, като условията за него са заложени в концесионния договор.
Историята с КЗК е малко по-завоалирана и обхваща не един, а два изборни периода - на президентския и на парламентарния вот. След като в края на февруари 2016 г. комисията публикува доклад за наличие на синхронизиране на търговските практики при големите вериги за търговия на горива, темата изчезва от публичното пространство до есента. Тогава, на 10 октомври (28 дни преди президентските избори), бе публикувано определение, според което при шестте най-големи търговци е налице обмен на ценова информация - не е нужно да казваме, че тази практика е забранена. Определението не подлежи на обжалване, но компаниите разполагат с 30 дни (с два дни след изборите), за да представят писмени възражения пред КЗК и да бъдат изслушани.
От изборите на 6 ноември става ясно, че изходът ще се реши на балотаж. В седмицата между двата тура компаниите подават искане за удължаване на срока чрез т. нар. процедура по разкриване на защитена тайна. В свое интервю председателят на КЗК обяснява, че тази процедура се използва, когато някоя от фирмите си признае, че е в картел, с което дава надежда, че третата подред проверка за картел при горивата най-накрая ще даде резултат, но и се застрахова, че целият процес може да отнеме години.
След като победителят на президентските избори вече е известен и правителството подава оставка, комисията отново потъва в тишина. Излизането й от зимен сън, иронично, е в средата на януари, когато напомня за пореден път, че има достатъчно доказателства за наличие на картел при горивата. За съжаление, оправдават се тогава от комисията, процедурата се бави заради жалби пред Върховния административен съд. Надеждата обаче умира два дни след парламентарните избори, когато КЗК обявява, че картел няма, няма признали си, достатъчните доказателства, с които разполагаше по-рано, всъщност не са достатъчни и т.н. Виновни няма, глоби няма, а компаниите се разминават с леко порицание да не правят повече така.
Твърдите позиции и гръмките изказвания на членовете на уж независими институции като КЕВР и КЗК приличат твърде много на шумните предизборни обещания, които след изборите се оказват примамливи, но недообмислени хрумвания. И докато политиците могат да говорят едно и да вършат друго, то регулаторите са независими експертни органи, в които би трябвало политическият елемент да липсва. Политическото поведение на тези институции е огромен проблем, тъй като тяхната репутация не се създава със закон, а се гради години наред в резултат на решенията, които взимат, и поведението, което имат./SEGABG.COM
rssfeed
Email Drucken Twitter Facebook googleWebSzenario