Red Purple Black Blue
Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com
Топ: Свободни работни места в Бюро по труда - Ямбол - Вторник, 22 Януари 2013г. 11:01ч.
Топ: Културен календар на Община Ямбол - Сряда, 20 Юни 2012г. 13:00ч.
Топ: НТС - Ямбол - предстоящи курсове - Понеделник, 14 Ноември 2011г. 14:24ч.
Топ: ВиК авариите днес, запасете се (и с търпение) - Четвъртък, 04 Ноември 2010г. 09:06ч.
Вие сте тук: Зона Ямбол Коментари Коментар Лошо образование, слаба държава: накъде върви България

Лошо образование, слаба държава: накъде върви България

petar-cholakovИзвестно е, че децата от по-заможните семейства имат сериозни образователни предимства пред останалите. Можем да разглеждаме това като проявление на т.нар. „ефект на натрупаните ползи" или „принцип на Матей", формулиран през 1968 от социолога Робърт K. Мъртън. Принципът се позовава на един от най-песимистичните пасажи в Библията, който откриваме в Евангелието от Матея: „всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има" (Матей 25:29). Всички сме чували делничното формулиране на едно от проявленията му: „богатите стават по-богати, а бедните по-бедни". И един любопитен факт: синът на Мъртън е нобелов лауреат по икономика.
Българската образователна система потвърждава връзката между високия икономическия статус на родителите (но също и други показатели, като степента на образованост) и постиженията на техните деца в училище. Въпреки това, както посочва А. Христова в статия в „Дневник", най-облагодетелстваните български ученици демонстрират едни от най-високите нива на функционална неграмотност и едни от най-ниските нива на високи постижения. Само 7.2% от елитните ученици в България постигат резултат над пето ниво на ПИЗА (т.е. високи постижения) при масово двойно и тройно по-високи дялове в повечето европейски страни.
Какви са причините? Тук ще се задоволя с това да изкажа няколко хипотези. На първо място, обяснението може да се крие в изоставащото качество на образованието в България. Това се отнася не само до училищата, но и до университетите, включително „елитните" училища и университети. Друга причина, която вероятно действа заедно с първата, са поведенческите модели. Далеч не всички заможни родители в България се водят от убеждението, че „без наука няма сполука".
Като политолог и преподавател имам редовни срещи със студенти. Моето впечатление, а и това на повечето колеги е, че те масово показват все по-ниска мотивация за учене. Обикновено младите хора обясняват своята незаинтересованост именно с разминаването между „гарантирана тапия" и това, което безмилостно им налага университетът на живота.
Всички знаем за ежегодно увеличаващия се брой слаби оценки на матурите. През 2019 година, например, двойките по български език и литература са се увеличили с 1277 в сравнение с 2018, а отличните оценки са намалели с 1412. Да не забравяме, че заможните родители могат да обезпечат не само следването, а и изпращането на децата от по-ниските образователни степени на „по-хубаво място" – например в чужбина. Това става все по-честа практика.
Има и изключения: талантливи деца от бедни семейства, които успяват да се преборят за елитни стипендии в условията на ожесточена конкуренция, които покоряват едно след друго водещи учебни заведения в света, а след това започват престижна, високоплатена работа. Но това, смея да твърдя, са изолирани случаи, които потвърждават ефекта на Матей.
В България нараства броят на учениците от семейства с ниско образование. На дневен ред стои и исполинският въпрос с интеграцията на ромите. По-малко от 1% от тях имат висше образование, но онези, които са го завършили, се реализират на пазара на труда почти също толкова добре, колкото и останалите висшисти. Нивото на безработица сред висшистите роми е под 3 на сто. Това показва, че е в интерес на цялото общество да се полагат по-големи усилия за образоването на ромите.
Но нека погледнем и към един друг фактор, влияещ на качеството на образованието в България: ниските преподавателски заплати. Бисмарк навремето е казал, че „отношението на държавата към учителите - това е държавна политика, която свидетелства или за силата на държавата, или за нейната слабост".
За училищата и университетите е трудно да привлекат и задържат най-добрите преподаватели. Средната учителска заплата е 1300 лева. Въпреки увеличението на възнагражденията, в цялата страна има недостиг на учители, призна министърът на образованието и науката Вълчев. Между 4000-5000 учители се пенсионират годишно, някои работят след навършване на пенсионна възраст. Очаква се, че недостигът на учители ще продължи да се задълбочава през следващото десетилетие.
Ясно е също, че само с „вдигането" на заплатите качеството на образованието няма да се повиши. Необходим е по-строг подбор на преподавателите, но това трудно ще стане, докато няма достатъчно кандидати за тази професия. С последните нормативни промени, които въведоха задължителни минимални изисквания към научните работници, бе направен някакъв опит са преодоляването на хаоса в академичните среди. Министър Вълчев обаче отказва да се ангажира с увеличаването на заплатите на учените. А те изостават още по-драматично и от учителските.
Ако не бъдат взети спешни мерки, тези неблагоприятни тенденции ще предопределят бъдещето на най-бедната държава в ЕС и България трайно ще си стои закотвена на дъното. В сравнение с „отличниците" в европейското семейство тя ще е все така неконкурентоспособна, недостатъчно образована и още по-силно застрашена от мизерия./DW.COM
rssfeed
Email Drucken Twitter Facebook googleWebSzenario