Red Purple Black Blue
Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com
Топ: Свободни работни места в Бюро по труда - Ямбол - Вторник, 22 Януари 2013г. 10:01ч.
Топ: Културен календар на Община Ямбол - Сряда, 20 Юни 2012г. 12:00ч.
Топ: НТС - Ямбол - предстоящи курсове - Понеделник, 14 Ноември 2011г. 13:24ч.
Топ: ВиК авариите днес, запасете се (и с търпение) - Четвъртък, 04 Ноември 2010г. 08:06ч.
Вие сте тук: Зона Ямбол Коментари Коментар Медийната свобода в България не е в застой, а в свободен летеж към дъното

Медийната свобода в България не е в застой, а в свободен летеж към дъното

mediiГЕРБ имат всички основания да изпратят благодарствен адрес до „Репортери без граници” (РБГ) за това, че международната организация остави България на 111-о място от 180 държави в световния индекс за свобода на медиите през м.г. Страната ни бе на същата позиция и през 2017 г.

Макар че в последно време ключови фигури в партията на Бойко Борисов наричаха авторитетното журналистическо сдружение „секта” и как ли още не, сега същите хора могат да се похвалят направо с успех благодарение на тях. 
Вярно, България продължава да е на последно място в целия ЕС по свобода на медиите и само Русия, Беларус и Турция са по-назад от нас в Европа. Вярно, дишаме праха на всички останали държави от региона, като Румъния (47-о място), Сърбия (90-о), Македония (95-о) и т.н. Вярно, България остава по-назад дори от Унгария, която вече се изучава със своя ноу-хау как партия на власт затваря устата на неудобните журналисти и си създава удобна медийна среда (87-о). Но все пак запазването на позицията, макар и била тя толкова незавидна, е постижение, като се има предвид, че през 2018 г. българските властници и техните помощници в овладяването на медиите се постараха много страната да пропадне на още по-непрестижно място в класацията.
В международен план за чуждите наблюдатели е известен случаят от септември 2018 г., когато край Радомир полицията арестува двама разследващи журналисти от независими медии (от сайта "Биволъ" и от румънска медия - б.р.), разследвали отклоняване на еврофондове. Но тук, в България, се знаят и могат да се посочат още много доказателства за това как „журналистите са хванати в менгеме”, което все повече и повече се затваря. 2018-а бе годината, в която се видя , че в България има кръгове, които са готови да платят милиони евро, за да заличат от лицето на земята медия, която критикува властта.
Случи се с телевизия BiT Миналия февруари тя бе купена от неизвестния дотогава продуцент Мирослав Янев. Преди сделката BiT се бе оформила като телевизия с критични политически предавания, в които често гостуваха опозиционери. След финансовата операция, чиято стойност не бе съобщена, но се говореше, че става дума за десетки милиони, всички подобни рубрики бяха спрени моментално. А впоследствие - и цялата телевизия.
Пак през 2018 г. се видя как един от най-важните регулатори в държавата - Комисията за защита на конкуренцията, пречи на чуждестранен инвеститор да влезе на медийния пазар у нас за сметка на местни бизнесмени. Случи се около сделката за собствеността на Нова телевизия и свързаните с нея програми и сайтове. През юли м.г. КЗК отказа на чешкия милиардер Петр Келнер да купи Нова с мотив, че след сливането новото дружество може да се окаже прекалено голям играч на медийния и рекламния пазар. Въпреки че към момента Келнер не правеше почти никакъв бизнес в България. Само няколко месеца по-късно антимонополната комисия позволи без никакви условия и за рекордно кратък срок на дружество на братята Кирил и Георги Домусчиеви да плати същите пари за „Нова броудкастинг груп”.
Макар че братята вече имаха множество инвестиции и интереси в страната и чужбина.
Отново м.г. българският парламент прие т.нар. Закон за медиите на Делян Пеевски. Той се появи, след като години наред чужди наблюдатели, включително „Репортери без граници”, отбелязваха, че властта в България си създава кръг от приятелски и удобни медии, като насочва към тях пари по европейски програми. Вместо да се занимае и да реши този крещящ проблем, ГЕРБ и „Обединени патриоти” подкрепиха предложенията на активиста от ДПС, които по никакъв начин не се занимаваха с политико-медийната симбиоза и съответно изцяло я запазиха.
В не по-малко репресивен вариант бе транспониран и регламентът за защитата на личните данни или т.нар. GDPR. Въпреки че Брюксел изрично предупреди страните членки, че правилата за опазване на личната информация не се отнасят за медиите, чрез нашенски редакции в Закона за защита на личните данни на практика бе наложена държавна регулация над журналистическата дейност Бойко Борисов често повтаря, че в България има свобода на словото и че доказателство за това са карикатурите на художника на "Сега" Христо Комарницки. Борисов претендира, че нито той, нито министрите му, нито подчинените му в партията се бъркат в медийния живот. За 10-те години на власт партията му успя да изгради такава парламентарно-институционално-финансова машина, че на важните фигури в ГЕРБ наистина не се налага да правят нещо лично, за да заглушат гласа на неудобна медия. Ако международните организации бяха наясно с тези тънкости на родната медийна действителност, щяха да сложат държавата ни там, където повече й приляга по медийна свобода - между някоя диктатура или военна хунта./SEGABG.COM


rssfeed
Email Drucken Twitter Facebook googleWebSzenario