Red Purple Black Blue
Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com
Топ: Свободни работни места в Бюро по труда - Ямбол - Вторник, 22 Януари 2013г. 10:01ч.
Топ: Културен календар на Община Ямбол - Сряда, 20 Юни 2012г. 12:00ч.
Топ: НТС - Ямбол - предстоящи курсове - Понеделник, 14 Ноември 2011г. 13:24ч.
Топ: ВиК авариите днес, запасете се (и с търпение) - Четвъртък, 04 Ноември 2010г. 08:06ч.
Вие сте тук: Зона Ямбол Коментари Коментар Проф. Христина Вучева: Нашето европейско бъдеще – какво да е то

Проф. Христина Вучева: Нашето европейско бъдеще – какво да е то

hristina-vuchevaНа 12 февруари в късния следобед бяхме уведомени от новинарските емисии, че в момента в Европейския парламент започва обсъждане на бъдещето на Европа. На тази тема в следващите емисии не беше отделено внимание. По-късно научихме, че обсъждането е започнало с изказване на италианския премиер Джузепе Конти. Той е говорил дълго за организиране на отбрана, сигурност, бежанци.
През последните дни се чуват твърде разнопосочни обобщения относно икономическите достижения на Европейския съюз, на еврозоната и на големите европейски икономики. Чуха се новини и от ЕЦБ. Марио Драги на пресконференция споделя, че поради геополитически фактори и протекционизъм растежът за 2019 г. вероятно ще е под доскорошните очаквания. Още докато той изрича това, еврото загуби 0.7 % от стойността си спрямо американския долар.
За 2018 г. растежът на страните от еврозоната е 1.8%, докато за 2017 г. е бил 2.4 %.
Медиите, в типичния си стил, поднасят най-много данни за Италия – третата по големина европейска икономика, защото там отдалечаването от първоначалните очаквания е най-голямо. Според ЕК растежът в Италия през 2019 г. ще е 0.2 %. Според Централната банка на Италия – 0.6%, а според италианското правителство растежът е 1.%. Тези различия в оценките за икономическото развитие обясняват отчасти острите критики на двамата вицепремиери на Италия спрямо италианската централна банка през последните дни, без изобщо да се съобразяват с нейната независимост.
Франция, след продължителните съботни набези на жълтите жилетки, също се отдалечава от първоначалните предвиждания за растеж през 2019 г.
Ако оставим настрана идеологическите заклинания, либертарианските и консервативни залитания и погледнем прагматично на състоянието на Европейския съюз, ще трябва наистина да се заемем с действия, които биха изпълнили поставената минимална цел да се окаже съпротива на китайската конкуренция и да се увеличи дела в добавената стойност на обработващата промишленост в ЕС до 20%. Задачата, която си поставя германският бизнес е този дял при тях да се увеличи от 23 до 25 % до 2030 г.
Като се имат предвид наслоените предразсъдъци и убеждения в много от европейските страни, различните вътрешни проблеми и затруднения, вероятността това да се осъществи в полезен срок е нищожна.
Едно от предложенията на Алтмайер предвижда създаването на Държавен инвестиционен фонд, който да може да инвестира в частни компании, закупувайки техни дялове. Така те стават достатъчно силни, за да се противопоставят на големите държавни китайски концерни, които имат опората на китайската държава.
Както можеше да се очаква, идеята беше разкритикувана, защото отстъпвала от пазарните принципи и вкарвала държавно регулиране. Дори да си представим, че следващото ръководство на ЕК възприеме идеята на Алтмайер, при установените в ЕС подходи тя няма шансове да бъде практически осъществена. Нещо повече – дори пазарните по своя облик предложения на г-н Юнкер за създаване на инвестиционен фонд с цел развитие, иновации, производителност и ефективност чрез участие на частни посредници, не постигна очаквания успех, особено в страни като нашата. Ние имаме опит с Фонда на фондовете, създаден преди четири години. Следователно, нашата европейска система на организация има някакъв друг проблем, за който трябва време да го определим, отстраним и едва тогава да можем да се замислим какъв инструмент ни трябва, за да издържим на новите предизвикателства създавани от Китай и САЩ и други страни. В забързания ход на времето нас, европейците това ни прави изоставащи, но винаги има шансове, ако нещо се разбере и започне да се обсъжда. В това е и смисълът на предлаганите в Германия стратегия и мерки за спиране на деиндустриализацията.
Някои от тях са свързани с цените на енергията и конкурентни данъци. Това се предлага за Германия, но може да бъде обсъждано и за целия Европейски съюз. Целесъобразно би било да се помисли доколко е удачно да се притиска бизнесът на развитите европейски страни с все нови и нови изисквания, които увеличават цените на енергията за производство. Европейските страни, като Германия, на които разчитаме да запазят европейското участие в редица индустрии, както и да възродят някои, в които позициите засега са загубени /битова електроника, компютри, интернет, въглеродни влакна/ основателно искат да се обсъдят нивата на неконкурентните високи данъци. За да се осъществи подобна идея за страни като Германия и Франция трябва да се преосмисли предварително дали може да продължава поддържането на някои бюджетни разходи за подпомагане на хора, които не работят, не учат и е невъзможно да наваксат изоставането от съвременната цивилизация в обозрими периоди. Сигурно тук някой ще каже, че това са вътрешни проблеми, за които основателно ЕС не се бърка. Но ако искаме да имаме индустриални страни, с които да спрем китайската инвазия, това не може да става, ако индустрията плаща 40 % от своя доход за бюджетни цели. Същият проблем, макар и в микромащаби, има нашата страна, само че с обратен знак – централизираме нисък дял от създаваното, а искаме високо качество на предлаганите публични услуги. До сега тези проблеми се считат за нещо, което се решава от всяка страна. Вероятно този подход трябва да остане и за в бъдеще, но това трябва да се има предвид, когато се правят различните други ограничения чрез директиви и регламенти.
Заслужава внимание още един важен аспект на глобализацията за нашето европейско бъдеще в контекста на споменатите предложения в Германия. Предлаганата идея за създаване на Държавен фонд, някак не се съвместява с развитите от ЕК през 2017 г. въпроси за размисъл по отношение на глобализацията. Там се отбелязва, че ЕС ще се бори да се установят в света правила, според които да не се допуска държавната помощ за предприятията и социалния дъмпинг. Нека да сравним двете предложения. Едва ли Китай ще приеме каквото и да е правило за световен ред, в което се иска преустановяване на държавната помощ за предприятията. Следователно, немската идея да направим нещо, което би изравнило условията при конкуренцията с китайските концерни е за предпочитане, та дори по този начин да изневерим на либералната догма.
Що се отнася до отстраняването на социалния дъмпинг като средство, за да се приспособи ЕС към глобализацията, в документа на ЕК от 2017 г. не се вижда този смисъл, който влагат французите при подготвеното от тях предложение за промени в редица документи. За сега тези предложения не се разглеждат, но вероятно ще бъдат отново предложени.
Това е само малка илюстрация на разминаването между идеите на ЕК за бъдещето на ЕС и реалната потребност за действия по укрепване на европейското развитие. В интерес на истината в повечето от тези документи от 2017 г. наречени основателно Документи за размисъл, сега е времето преди европейските избори у нас да се размишлява и говори, едва ли можем да очакваме, че ще повлияем на големите страни, но поне ще разберем какво мислят хората, които ще изберем, за да ни представляват в Европейския парламент. Дори само простото изброяване на областите определени за размисъл потвърждават тази възможност./BGNES
rssfeed
Email Drucken Twitter Facebook googleWebSzenario