Red Purple Black Blue
Joomla Templates and Joomla Extensions by JoomlaVision.Com
Топ: Свободни работни места в Бюро по труда - Ямбол - Вторник, 22 Януари 2013г. 10:01ч.
Топ: Културен календар на Община Ямбол - Сряда, 20 Юни 2012г. 12:00ч.
Топ: НТС - Ямбол - предстоящи курсове - Понеделник, 14 Ноември 2011г. 13:24ч.
Топ: ВиК авариите днес, запасете се (и с търпение) - Четвъртък, 04 Ноември 2010г. 08:06ч.
Вие сте тук: Зона Ямбол Коментари

Коментари

Непремерени реформи

Автор: Диана Иванова, в."Делник" Четвъртък, 16 Декември 2010г. 09:24ч.

delnik-dianaРеформите не могат да са равнозначни на война с определени съсловия - това не искат да разберат управляващите и продължават да отправят противоречиви послания към учените, студентите и към културните дейци. Никой не спори, че всяка една от тези структури се нуждае от реформа, но защо тя трябва да е силова и гарнирана с непремерени квалификации и обиди, това никой не може да го разбере в обществото. Повече от година правителството говори за реформата в БАН, но така и не успя да впрегне усилията на работещите там, за да се случи нещо градивно, а само се гърмят обществени фойерверки, при които едните показват"мускули", а другите продължават да митингуват.

Продължение...

 
 

Изгубени в превода

Автор: Кети Котева, в."Глас" Четвъртък, 16 Декември 2010г. 09:21ч.

keti-koteva„Макиавели ми е един от любимите автори. Вземете и прочетете. "Така кметът на Ямбол Георги Славов коментира думите „на война като на война"отправени от него към общинските съветнички Нели Стефанова и Меглена Банова, изпълнили дълга си и отишли на извънредната сесия на Общинския съвет. Към двамата депутати не присъствали на заседанието на парламента, а отишли за скъпи телефони беше безкрайно мек, обяснявайки, че са били подлъгани. Общото между двата случая е, че Георги Славов не толерира изпълняването на задълженията, за които си избрани. Индивидуално погледнато обаче казусът е малко по-заплетен.

Продължение...

 
 

Ходещи портфейли

Автор: Весела Караманова Сряда, 15 Декември 2010г. 09:37ч.

vesela-karamanovaМина месец, откакто почина отец Стоян. Директорът на болницата Панайот Диманов обеща проверка по случая. И още няма резултат от нея. Нашият отец лежа и чака докторите да му обърнат внимание в неврологичното отделение с масивен инфаркт и нямаше кой да се разпореди и да позволи да бъде преместен в кардиологичната кликлиника, нито да му кажат, че има инфаркт. Защото самите те не знаеха. Спестиха си грижата, човешкото отношение и професионализма, ако го имат. И резултатът е – неочаквано прекъснат човешки живот.

Продължение...

 
 

Размисъл

Автор: Илко Капелев, в."Делник" Сряда, 15 Декември 2010г. 09:21ч.

delnik-kapelevВсе повече тъжни хора, изгубили близките си баш срещу Коледните празници в пътната война (всъщност има ли значение кога точно си загубил най-близкия си човек!?) ще останат самотни на празниците. Страшно е, че всяка година, въпреки мерките които налага МВР, по пътищата поради употреба на алкохол, несъобразена скорост или просто безразсъдно шофиране с живота си се разделят в малка България толкова хора, колкото загиват годишно в Ирак или Афганистан. Тоест, над 600. По-голямата частоттях са могли да предотвратят черния час. На друг кьсметьт им не е сработил, но така или иначе в Европа ние сме на първо място в черния списък по брой загинали по пътищата на отечеството. Това не е случайно, както не е случайно и това, че българите са пак на едно от първите места по брой засегнати от кризата. На пръв поглед едното няма връзка с другото. Ала има, това е търпимостта на българите към рисковите и незаконни прояви, извършвани от околните. Българите, както знаем от историята, не са от най-смелите и са твърде пресметливи. Това е само една от причините те да се обръщат на "другата страна", когато на някой от тротоарите убиват някого. Всичко това е много тъжно, но то води само до размисъл и нищо повече.
 
 

Не на всяка цена

Автор: Светлана Чамова, в."Делник" Вторник, 14 Декември 2010г. 08:51ч.

delnik-svetlanaУбитото при пиянски родителски запой дете в ловешкото село Торос, пияното 8-годишно близначе, греяната ракия вместо ядене, ударът с цепеница - по погрешка нестоварил се върху опиянчената майка - това са все детайли от нечовешко оскотяване. През последните години държавната политика е децата да растат в семейна среда, а не в социални домове. В семейна среда, но на каква цена? На всяка цена? Защото именно към това ни навежда този грозен случай - дошли социалните там и установили, че условията за живот на децата са добри. Формалното, чиновническо отношение към деликатни, често пъти прикрити проблеми, уви, е твърде типично. А в селото се е знаело как живеят в този дом, знаела и бабата, повикала социалните работници... Само че генералната линия е децата да са в семейна среда и на кой му се занимава с някакви си цигани... Защо го пиша всичко това? Защото тези деца не са нито първите, нито последните в подобна ситуация, само че онези, за които не се шуми, просто не ги убиват с цепеници, а растат в деградация. Те са бичът, който само след няколко години се стоварва върху апатичното ни обществото - така са расли онези, които ни грабят по улиците, убиват за два лева, насилват и не правят разлика между добро и зло, защото никъде не са я видели. Има твърде много случаи край нас, до нас, при които е по-добре децата да се извеждат от подобни семейства. За тях дори животът в социален дом би бил поне що-годе по-цивилизована алтернатива.
 
 

Страница 190 от 193

abc-02-18


Подробна 5-дневна прогноза

Реклама

vhs-2-dvd_125x125