Ходещи портфейли

Автор: Весела Караманова Сряда, 15 Декември 2010г. 09:37ч.

Мина месец, откакто почина отец Стоян. Директорът на болницата Панайот Диманов обеща проверка по случая. И още няма резултат от нея. Нашият отец лежа и чака докторите да му обърнат внимание в неврологичното отделение с масивен инфаркт и нямаше кой да се разпореди и да позволи да бъде преместен в кардиологичната кликлиника, нито да му кажат, че има инфаркт. Защото самите те не знаеха. Спестиха си грижата, човешкото отношение и професионализма, ако го имат. И резултатът е – неочаквано прекъснат човешки живот.

Продължение...

Размисъл

Автор: Илко Капелев, в."Делник" Сряда, 15 Декември 2010г. 09:21ч.

Все повече тъжни хора, изгубили близките си баш срещу Коледните празници в пътната война (всъщност има ли значение кога точно си загубил най-близкия си човек!?) ще останат самотни на празниците. Страшно е, че всяка година, въпреки мерките които налага МВР, по пътищата поради употреба на алкохол, несъобразена скорост или просто безразсъдно шофиране с живота си се разделят в малка България толкова хора, колкото загиват годишно в Ирак или Афганистан. Тоест, над 600. По-голямата частоттях са могли да предотвратят черния час. На друг кьсметьт им не е сработил, но така или иначе в Европа ние сме на първо място в черния списък по брой загинали по пътищата на отечеството. Това не е случайно, както не е случайно и това, че българите са пак на едно от първите места по брой засегнати от кризата. На пръв поглед едното няма връзка с другото. Ала има, това е търпимостта на българите към рисковите и незаконни прояви, извършвани от околните. Българите, както знаем от историята, не са от най-смелите и са твърде пресметливи. Това е само една от причините те да се обръщат на "другата страна", когато на някой от тротоарите убиват някого. Всичко това е много тъжно, но то води само до размисъл и нищо повече.

Не на всяка цена

Автор: Светлана Чамова, в."Делник" Вторник, 14 Декември 2010г. 08:51ч.

Убитото при пиянски родителски запой дете в ловешкото село Торос, пияното 8-годишно близначе, греяната ракия вместо ядене, ударът с цепеница - по погрешка нестоварил се върху опиянчената майка - това са все детайли от нечовешко оскотяване. През последните години държавната политика е децата да растат в семейна среда, а не в социални домове. В семейна среда, но на каква цена? На всяка цена? Защото именно към това ни навежда този грозен случай - дошли социалните там и установили, че условията за живот на децата са добри. Формалното, чиновническо отношение към деликатни, често пъти прикрити проблеми, уви, е твърде типично. А в селото се е знаело как живеят в този дом, знаела и бабата, повикала социалните работници... Само че генералната линия е децата да са в семейна среда и на кой му се занимава с някакви си цигани... Защо го пиша всичко това? Защото тези деца не са нито първите, нито последните в подобна ситуация, само че онези, за които не се шуми, просто не ги убиват с цепеници, а растат в деградация. Те са бичът, който само след няколко години се стоварва върху апатичното ни обществото - така са расли онези, които ни грабят по улиците, убиват за два лева, насилват и не правят разлика между добро и зло, защото никъде не са я видели. Има твърде много случаи край нас, до нас, при които е по-добре децата да се извеждат от подобни семейства. За тях дори животът в социален дом би бил поне що-годе по-цивилизована алтернатива.

Честит първи сняг!

Автор: Таня Иванова, в."Делник" Вторник, 14 Декември 2010г. 08:45ч.

Честит първи сняг на всички! Почувствахме вече зимата, зарадвахме се на предстоящите празници, боричкахме се в снега, и макар навън да е студено, в нас е малко по-топло. Толкова топлина е достатъчна да ни поникнат крила. Естествено най-заслужилите ще станат ангелчета. А кой е по-заслужил от първенците в държавата?! Те като едни светнали по медиите личности, заслужават най-голямо внимание и най-големи крила. Ние в по-закътаните позиции можем да се надяваме да станем птички или по-нетърпеливите, просто да яхнат метлата като видят "ангелчетата". И с тези си летящи приспособления ще може да поработим в полза на държавата и да се издигнем по-близо до тях - "ангелченцата". Сторете крила ямболци и помогнете в надзора по въздух на автомагистрала "Тракия", летете и ловете снежинки, за да не ни изненада зимата, ...така повели вождът. Аз отивам да яхна метлата и да дам своя принос. Ако не сте били послушни: Ходете пеш - събирайте снежинки!

Привидности - 2

Автор: Весела Караманова Понеделник, 13 Декември 2010г. 08:56ч.

Кметът на града Георги Славов показно представи на Ямбол и на света как се интегрират ромите, като ги остави без дом пред зимата. Сега около блок 20 има между 100 и 200 семейства. Но какво от това, нали гледката към Боровец е прекрасна? Какво като всеки пети-шести ямболлия е циганин и в Махалата и в града хората живеят в светове, които не се докосват. И нито изработване на план за устройство на Махалата, нито десетилетията на ромското включване ще решат проблема на общото живеене. Може да решат проблема с кризата на някой друг архитект, проектант и строителен надзорник, а – и на банкер. Защото това са любими занимания на настоящите лица в общината - проектирането на Безистена например – вътрешното пространство, и на разкопките като резерват в Кабиле стигнали 148 000 лева...

Продължение...