Зона Ямбол - Видео и новини от Ямбол, Сливен и региона

ЖЕЛЬО ХРИСТОВ ЧЕРНЕВ (дядо Жельо Войвода) е един от най-известните възрожденци от нашия край. Роден е през 1828 г. в Ямбол, израства в с. Карапча (Маломир).

През 1858 г. е хайду­тин в четата на Дими­тър Калъчлията. В1867 г. е помощник на войвода­та Панайот Хитов, където знаменосец е Ва­сил Левски. По време на Априлското въстание Жельо войвода е в Браила, откъдето заминава за Сърбия. Там Пана­йот Хитов, главен войвода на българските че­ти, отново го определя за свой помощник-войвода. Жельо Христов е упълномощен да събира доброволци в Сърбия, Румъния, Русия и Бълга­рия. На 20 август 1877 г. с разрешение на рус­кото командуване е създадена доброволческа­та чета на дядо Жельо, наброяваща около 300 души. В края на 1877 г. тази чета се обединява с четата на Панайот Хитов и наброява около 1000 души.

За основаването на общината се съди по ед­на дописка във в. "Македония" от м. август 1870 г. Първата задача, която ръководството пое­ло, било спасяването на Ормана. Една от го­лемите грижи на общината била образование­то. В тези ранни години от съществуването си, българската община имала право на неофи­циален съдебен орган (съдилище), който рабо­тел безплатно. Общината съдействувала за обособяването на българското население в града и за развитието на културните проце­си през този период.

е озаглавено нейното съобщение, в което се обръща внимание на редица важни факти от историята на общината. Първият кмет - Ди­митър Хаджииванов бил високообразован човек, завършил Роберт колеж в Цариград. Първите избори за градски съвет били проведени в на­чалото на 1880 г. Тогава бил избран съвет, със­тавен от 11 души, който заседавал четири пъ­ти в годината по десет дни. Предприети били мерки за благоустрояването на града, бил из­работен първият градоустройствен план. В тези години ямболската община отделила осо­бено внимание на здравеопазването и учебно­то дело. В периода от Освобождението до 1885 г. об­щината съдействувала градът да се оформи като значителен стопански и културен цен­тър.

Националният археологически резерват "Кабиле" се намира на 8 км северозападно от гр. Ямбол. От 1972 г. там се провеждат редовни археологически разкопки.

Посетителите на резервата могат да ви­дят руините на тракийския град Кабиле, въз­никнал в IV в. пр. н. е. и продължил съществува­нето си до средновековието. На "Зайчи връх" се намира светилището на богиня Кибела, да­ла името на града. Разкрити са части от кре­постните стени с кулите и портите при тях (II - IV в.); част от античната канализационна система; две раннохристиянски базилики, ед­ната от които с многоцветни мозаечни подо­ве; римска баня с подово парно отопление и други архитектурни останки от античния град.

В музея към резервата са експонирани ин­тересни предмети, открити по време на археологическите проучвания.