Кметът на града Георги Славов показно представи на Ямбол и на света как се интегрират ромите, като ги остави без дом пред зимата. Сега около блок 20 има между 100 и 200 семейства. Но какво от това, нали гледката към Боровец е прекрасна? Какво като всеки пети-шести ямболлия е циганин и в Махалата и в града хората живеят в светове, които не се докосват. И нито изработване на план за устройство на Махалата, нито десетилетията на ромското включване ще решат проблема на общото живеене. Може да решат проблема с кризата на някой друг архитект, проектант и строителен надзорник, а – и на банкер. Защото това са любими занимания на настоящите лица в общината – проектирането на Безистена например – вътрешното пространство, и на разкопките като резерват в Кабиле стигнали 148 000 лева…
Това са нашите пари. Куче влачи диря няма. И макар че в „Бенковски“ има сграда – детска градина, общинарите запланирали да изграждат детска градина и ясла там. Това трябвало да е част от общностен център за деца и семейства – заложен в проектно предложение, разработвано от общинската администрация, а финансирането щяло да е чрез Международната банка за възстановяване и развитие. Чрез кредит. Имало терен, сигурно и проектантите и строителите и парите, които ще получат са ясни. И банковите служители – също. Само че защо не използват клиника „Хипократ“, която предишният кмет съсипа. Тя беше детска градина и фамилия Кафалови я поддържаше с всичките си средства, умения и енергия, докато Кирил Тодоров не я затвори и не започна да отделя по 1000 лева месечно публични финанси за охрана на сградата, след като прогони лекарите. (д-р Кафалов осъди общината, но клиниката е разсипана, а нервите и пропиляните средства никой не може да възстанови). Сградата така или иначе остана и бързо и без много срества точно тя може да приюти бедните деца на квартал „Г. Бенковски“, но очевидно целите в общината са други. Проектът Им целял превенция на социалното изключване и намаляване на бедността сред децата чрез инвестиции в ранното детско развитие. Дали? Не вярвам. Не вярвам нито в загрижеността, нито в преодоляване на социалното изключване, нито в това че се търси добирна точна на тези два паралелни свята, в които живеем. Иначе, защо ще се прескачат дадености и ще се строи отново и отново, в град, в който се раждат под 1000 деца на година и много градини са полупразни.
