Мина месец, откакто почина отец Стоян. Директорът на болницата Панайот Диманов обеща проверка по случая. И още няма резултат от нея. Нашият отец лежа и чака докторите да му обърнат внимание в неврологичното отделение с масивен инфаркт и нямаше кой да се разпореди и да позволи да бъде преместен в кардиологичната кликлиника, нито да му кажат, че има инфаркт. Защото самите те не знаеха. Спестиха си грижата, човешкото отношение и професионализма, ако го имат. И резултатът е – неочаквано прекъснат човешки живот.
Както в случая с малката Александра Станимирова – на 1 г. и 9 месеца. Междувременно напусна началничката на отделението Анастасова, както и лекарят Иванджиков. А отец Стоян и малката Александра ги няма завинаги. Защото в България и в Ямбол животът нямат стойност. Моралът липсва. А лекарите – с и без комисии – етични, проверяващи и пр. са се вживели в ролята на Бог и се разполагат с пациентите си с високомерие и безчувственост. Ямболската болница не била вече база за специализанти. И мнозина тъгуват за това. И се тревожат, че болницата няма акредитация. И привиждат закриване на болницата за сметка на Сливенската. Всъщност, дори и това да е сценарият на лицата във властта – какво лошо има, щом болницата се превръща в опасна зона за пациентите си? България има 300 болници, финансирани от държавата чрез нас. И българите живеят със 7-8 години по-малко от гражданите на ЕС, починалите от рак са с около 60 човека повече ежегодно от починалите в ЕС. И има покъртително висока смъртност сред младите хора, което е не само трагедия за семействата им, но и риск за страната ни. Наистина трябва да закрият болниците, да оставят само няколко оборудвани с всичко необходимо за спасяването на живот и да се спре с изтичането на обществени средства в бездънни джобове чрез обществени поръчки. Само че, децата ни са свидетели на тази безчувственост и липса на професионализъм, а след това ги караме да си учат уроците, да не мързелуват и да са честни. С какви очи?!
Здравните системи по света хвърлят на вятъра до 40% от своите средства, а същевременно се нуждаят от много повече пари, за да работят добре – неотдавна алармира Световната здравна организация.
От приблизително 5,3 трилиона долара, които светът харчи за здравеопазване всяка година, около 3 трилиона изчезват заради грешки или корупция, според заключение на Европейската мрежа за измами и корупция в здравеопазването, цитирано в документа. До 1/4 от парите, които правителствата би трябвало да използват за купуването на лекарства, изчезват по трасето, което коства на развитите страни загуби от 23 млрд. долара годишно.
Според документа годишно 100 млн. души са принудени да живеят в бедност заради парите, които техните правителства дават за здравеопазване, като това явление засяга предимно най-бедните страни. А според друг доклад на учени от Харвардския университет 68% от фалита на семействата се дължи на разходи за здравеопазване. Пациентите и техните близки са просто ходещи портфейли, докато могат да ходят, разбира се.
