Декември започна с благотворителност за инвалидите деца с театрална постановка и коледни торбички; децата рисуват коледни рисунки и се печатат благотворителните коледни картични винаги и непременно под патронажа и за славата на кмета, после следват благотворителните балове…
Затова ще ви припомня един разказ за баловете на родения в Ямбол писател Георги Господинов.
Не щъ!
Когато Стоян Михайловски, авторът не само на българския всеучилищен химн за Кирил и Методий, но и на много политически сатири, басни, на разголващата „Книга за българския народ“, сегиз-тогиз получавал покани от двора на Фердинанд за бал, парти и други светски мероприятия, той постъпвал неизменно по един и същи начин. Помолвал приносителя на официалната покана да изчака малко, взимал писалката си и и изписвал в горния ляв ъгъл винаги едно и също – „Не щъ!“.
След което любезно отпращал раздавача с така сложената „резолюция“. Многократно съм си припомнял тази история, когато през последните 14 години българският интелектуалец сменяше позицията си със завидната лекота, с която сменя химикалката си. В началото тя пишеше със синьо мастило, защото то се харчеше, после с червено, сетне с беровско-доганско кармазъ и накрая с царско жълто. Тази своя бърза адаптивност той обясняваше по сложен начин с поумняване, с правото на личността да се променя и помъдрява и така нататък. Освен това, не само че не отказваше поканите за сътрапезване и снимки в съмнителни компании, а често сам се препоръчваше и влизаше в кадъра, ухилен до съответния висок кадър. Примери много и отдавна известни, да не се повтарям.
Но има и нещо друго, което вече се забелязва. Много от българските художници, писатели, актьори и високо поставени журналисти, които открито приветстваха идването на премиера в силните му откъм рейтинг години, сега смълчано подготвят смяна на позициите си. И ако вярваме на социологическите проучвания за набиращата точки следваща политическа сила, то съвсем скоро, до година-две у нас отново ще има бум на лявата художествено-творческа интелигенция. С други думи ще се върне модата да се пише с червено мастило. И по медии, коктейли и снимки до президента и премиера, ще мернем отново познатите лица, които никога не казаха „Не щъ“ нито на синьо, нито на жълто оформените покани. И не толкова левичарството, колкото изгубването на достойнство, ще бъде новата-стара детска болест на интелигенцията. Или поне на част от нея…
