Съвсем са оперирани от морал нашите управници, щом могат на такъв резип, какъвто е скандалът с лакомите за скъпи подаръци народни представители, да казват, че нищо трагично не се е случило, шегувайки се, че като рибари този път депутатите ни са се хванали на въдицата. Естествено пак медиите са виновни за резила, защото те били направили провокацията, а самите депутати са чисти като сълзи, нищо че точно те са предпочели да зарежат работата си заради скъп телефон, който струва поне колкото три техни заплати. Едва ли може по байганьовски просто да махнем с ръка и да си кажем : „Ех, човещинка, полакомили са се, горките, откъде да знаят, че лошите журналисти им готвят капан“. Целият този скандал шокира точно с наглостта и глупостта, както на преките участници в него, така и на тези, от които зависи да има адекватна реакция срещу провинението. Защото какво би означавало за хора без морал един морален линч от страна на обществото – …нищо, просто присмех, че все още има хора, които се впечатляват от моралното падение. Страшното обаче е, че у нас за морал говорят само хората извън парламента, а вътре в него това май е непозната дума, щом няма адекватна реакция срещу виновните.
За рибарите и въдиците
