Все повече тъжни хора, изгубили близките си баш срещу Коледните празници в пътната война (всъщност има ли значение кога точно си загубил най-близкия си човек!?) ще останат самотни на празниците. Страшно е, че всяка година, въпреки мерките които налага МВР, по пътищата поради употреба на алкохол, несъобразена скорост или просто безразсъдно шофиране с живота си се разделят в малка България толкова хора, колкото загиват годишно в Ирак или Афганистан. Тоест, над 600. По-голямата частоттях са могли да предотвратят черния час. На друг кьсметьт им не е сработил, но така или иначе в Европа ние сме на първо място в черния списък по брой загинали по пътищата на отечеството. Това не е случайно, както не е случайно и това, че българите са пак на едно от първите места по брой засегнати от кризата. На пръв поглед едното няма връзка с другото. Ала има, това е търпимостта на българите към рисковите и незаконни прояви, извършвани от околните. Българите, както знаем от историята, не са от най-смелите и са твърде пресметливи. Това е само една от причините те да се обръщат на „другата страна“, когато на някой от тротоарите убиват някого. Всичко това е много тъжно, но то води само до размисъл и нищо повече.
Размисъл
