В перманентна ваканция са българските ученици и то през цялата година. Знаят го учители и ученици, знае се и в обществото. Незнайно защо по места все още ученици продължават да се бунтуват и настояват за удължаване на зимната ваканция, независимо, че просветният министър е категоричен, че няма да има такова удължаване. От една страна ваканцията не е по-малка от почивните дни на родителите им. От друга страна, по време на празничната олелия в домовете, децата празнуват, като за световно, после си отспиват и то погледни ваканцията свършила. Няма да стигне коледната ваканция на онези ученици, които искат да се подготвят допълнително или да разработват теми, но… всичко е въпрос на организация, нали така. Всъщност задълженията на подрастващите са да ходят на училище и да си учат уроците, така както техните родители изпълняват служебните си задължения.
Учителите, още отсега знаят, че на трети януари учениците просто няма да се явят в училище, но ще получат и подкрепа от родителите си. Защото вече учителите свикнаха покрай такива празници родителите да освобождават децата си от училище. Какво да се лъжем? Децата в началния курс посещават редовно часовете. За учениците в горния курс няма какво да коментираме, тъй като те рано сутрин вместо в училиш,ния двор влизат в близкото барче и така отбиват времето от седем ученически часа. Не е проблемът в това колко дълга ще бъде зимната ваканция, а в това, кой как разбира задълженията си. Ами, то цялото общество е излязло в една перманентна ваканция, та учениците ли няма да са в такава. Защото училището е отражение на това, което се случва в обществото ни.
