Убитото при пиянски родителски запой дете в ловешкото село Торос, пияното 8-годишно близначе, греяната ракия вместо ядене, ударът с цепеница – по погрешка нестоварил се върху опиянчената майка – това са все детайли от нечовешко оскотяване. През последните години държавната политика е децата да растат в семейна среда, а не в социални домове. В семейна среда, но на каква цена? На всяка цена? Защото именно към това ни навежда този грозен случай – дошли социалните там и установили, че условията за живот на децата са добри. Формалното, чиновническо отношение към деликатни, често пъти прикрити проблеми, уви, е твърде типично. А в селото се е знаело как живеят в този дом, знаела и бабата, повикала социалните работници… Само че генералната линия е децата да са в семейна среда и на кой му се занимава с някакви си цигани… Защо го пиша всичко това? Защото тези деца не са нито първите, нито последните в подобна ситуация, само че онези, за които не се шуми, просто не ги убиват с цепеници, а растат в деградация. Те са бичът, който само след няколко години се стоварва върху апатичното ни обществото – така са расли онези, които ни грабят по улиците, убиват за два лева, насилват и не правят разлика между добро и зло, защото никъде не са я видели. Има твърде много случаи край нас, до нас, при които е по-добре децата да се извеждат от подобни семейства. За тях дори животът в социален дом би бил поне що-годе по-цивилизована алтернатива.
Не на всяка цена
