Колосалната излагация, бе лаконичен външния министър Младенов по повод 45-те процента наши посланици, оказали се агенти на ДС. Според мен въпросът е нееднозначен. От една страна стои зависимостта на тези хора, което си е сериозен проблем. Трябва да се прибави и негативният начин, по който се гледа в демократичния свят към свързаните с ДС, както и към толериращите ги държави.
Но монетата има и друга страна, която не е за подценяване. Двойният стандарт на управляващите – за шеф на митниците и за министър, връзката им с ДС не е проблем. Или пък безспорният, макар и под сурдинка споменаван факт, че всички посолства вършат и разузнаваческа работа – преди, сега и винаги. А България е една, независимо кога, от кого управлявана.
Ако управляващите от ГЕРБ са решили да подменят със замах външните ни представители, добре. Но слагането под един и то позорен знаменател на всички, не е нормално. Трябва да се каже конкретно – кой какво е правил като агент на ДС. И уви, вярно е, че не това е дневният ред на българите, а ниските доходи, здравеопазването, образованието…
Две страни на монетата
