Казват за коледната нощ -тиха и свята. Ако се докоснем до тишината и светостта на божественото тайнство, вероятно ще оглушеем от тишина – толкова силна е врявата на делника. Врява, от която често не чуваме тихо ромолящия у всеки от нас вътрешен глас на съвестта, на разума, на укора. Защото има за какво да укоряваме човешката си природа -толкова много суета, напразни страсти и терзания, негативна енергия, фалш. Толкова лесно лепваме етикета глупав на добрия, будала на щедрия, слаб – на любещия. А в същото време всеки от нас неистово се нуждае именно от доброта, духовна щедрост и любов. Ала как би ги получил човек, ако не ги даде…
Да се вслушаме в тишината на святата нощ. Тя ни говори с безмълвния език на божественото за истинските неща, които са отвъд славата, парите и фалшивите кумири. Говори ни за добротата, щедростта и любовта, за които хем копнеем и изгаряме отвътре, хем лекомислено не ценим. А ако ти самият не дадеш, няма как да получиш.
За истинските неща
