Дали желанието на учениците за по-голяма ваканция и модата от последните години да бягат от училище не се оказват заразни и дали заразата да избягаш от задълженията си не се пренася и върху народните избраници? Депутати от калибъра на Ахмед Доган отдавна се занимават повече с партийни дела, с философската, „научната“ си и с консултанската си дейност, отколкото с присъствието си в парламента. Други народни представители също от време на време бягат да оправят личните си и бизнес дела и не винаги са от най-редовните по време на парламентарните заседания. Но случаят с 16-те депутати, които са избягали от работа, тласкани от любопитството и от лакомията за скъпи подаръци може би е малко по-особен – не само заради префектния капан, заложен от журналистите. Бягството им от парламента е интересно и с факта, че става дума за нещо като масова психоза кой от народните избраници да се вреди преди другите свои колеги на „събитието“. Дали за „хубаво“ или „за лошо“, но „по-неоправни“ са се оказали двамата ямболски депутати от ГЕРБ, които били изпреварени от „основното ядро“ заело „предвидливо“ ограничените места, предвидени за „мероприятието“. Какво ли би станало, ако журналистите от „168 часа“ и от Би Ти Ви бяха поканили всички български депутати, заедно с общински съветници и, ако за всички тях бяха предвидени достатъчно места… Тогава, може би, шокът за обществото щеше да бъде още по-голям…
Депутати бягат от парламента
