Обречени ли сме на чалгата? Чалгата не само в музиката, но и в културата, науката, политиката… Този въпрос настойчиво поставят все повече българи, но той едва ли ще бъде решен, докато ни управляват хора, които са влезли в политиката, за да осребрят „високото“ си положение. Много от тях не мислят за друго освен за своите комисионни, за подаръците и облагите, които биха могли да получат. За съжаление последната им мисъл е за развитието на българската култура, за по-доброто образование и възпитание на народа. Че е така се вижда с просто око.
Не само заради тоталното опростачване в България, което, да не се лъжем, бе факт още по Тодор Живково време. Защото още тогава не се допускаше да се развива нормално и без намеса българската култура. Сега, с всяка изминала година проблемът става все по-болезнен, а за разрешаването му ще бъдат необходими все по-крути мерки.
Поразява разликата във вниманието, което се отделя на културата, изкуството и образованието в развитите държави и у нас. Те затова и са развити, защото много пари се дават за възпитание и за образование, за израстването на човешкия потенциал. А тук парите се дават за смачкването му. Например за подслушване. В България се харчат за образование и наука само 0,3 процента от бюджета, докато европейските изисквания са за десет пъти повече… А наскоро стана ясно, че Ню Йорк въпреки кризата отделя една трета от бюджета си за образование и наука… Затова тук има чалга, а в другите страни са добрите училища и университети. Затова там има наука, изкуство и производство, а тук се питаме има по-долу от дъното…
