Европейският съд по правата на човека в Страсбург отново осъди България за нарушаване на правото на живот. По делото Сеидова и други срещу България Съдът намери, че страната не е провела адекватно разследване на убийството като не е допуснала възможност за ефективно участие на близките на убития в разследването.
Делото е заведено от съпругата и двете дъщери на Селяхтин Хасанов от Ямбол. На 28 юли 2001 г. той, заедно с няколко други роми, е заловен да бере лук в зеленчукова градина край село Чарган. Според жалбоподателите пазачите използват огнестрелно оръжие още преди да влязат в конфликт с ромите и прострелват смъртоносно Хасанов и още един ром. По случая е образувано предварително производство, но прокуратурата го прекратява като заключава, че пазачите са действали при самоотбрана. Впоследствие заключенията на прокуратурата са потвърдени и от Ямболския окръжен съд, както и от Бургаския апелативен съд. Върховният касационен съд връща делото за ново разглеждане в Ямболския окръжен съд, който отхвърля жалбата на роднините приемайки отново, че пазачите са действали при самоотбрана. С решението си Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) приема, че на роднините на Хасанов не е предоставен ефективен достъп до разследването, включително до документите от предварителното производство, какъвто им се дължи според практиката на Съда и те не са успели да участват ефективно в него. По силата на действащия към момента на инцидента Наказателно-процесуален кодекс (НПК) възможността на близките да се конституират като частни обвинители е ограничена само до съдебното производство. Ограничена е и тяхната възможност за достъп до събраните доказателства. В случай на прекратяване, те имат достъп само до препис от постановлението за прекратяването на наказателното производство (член 237, ал. 3 от стария НПК). А тяхната възможност да предявят граждански иск е зависима от наличието на подсъдим, какъвто няма в настоящия случай. Така според Съда тогава действащото законодателство прегражда ефективното участие на близките до разследването на причините за смъртта. Поради това той намира процесуално нарушение на член 2 от Европейската конвенция за правата на човека (право на живот) и присъжда на жалбоподателите 12 000 евро обезщетение за причинени неимуществени вреди и 3 000 евро разноски по делото.