Чакайте сега! Рипнали всички да се гневят, че в България се послушвало. Форумите направо изригнаха, а пък по новините – само подслушване, подслушване и нищо друго.
А според мен – малко се подслушва у нас! Не разбирам откъде накъде ще се подслушват само и единствено високопоставени чиновници, политици и чат-пат някой и друг бандит – я от вражеската групировка, я уж другарче, ама мошеник. Е и там ли с привилегии?! Останалите какво – no-втора ръка хора ли сме?
Между другото това половинчато подслушване си е направо прахосничество.
И като стана дума за прахосничество, та се сетих. Любен Дилов – син бил казал в някаква телевизия, че понеже най-много пари се давали за подслушване, та затова у нас най-много се подслушвало. Ако били дали най-много пари за култура -културата ни щяла да е най-много.
Ами не е прав! За толкоз пари подслушването си е просто неприлично малко! … Несвършена работа.
Напротив: трябва едно поголовно подслушване.
Ако всеки българин бъде подслушван, моментално отпада нуждата от такива тревожни въпроси като „Ти слушаш ли ме какво ти приказвам?!“ Не е нужно вече да подканваме някого: „Слушай ме какво ти говоря бе, човек!“ – или да се тюхкаме: „Мен никой не ще да ме чуе!“
Седна дума, братчета, няма да сме сами! Това ако не е повод за ентусиазъм… Дето се вика, дори и когато онзи мил записан глас ти обясни, че, така и така, абонатът е изключил телефона или се намира извън обхват, то пак няма да се отчайваш – говори си спокойно, има кой да те чуе! Лично на мен ми беше много приятно, когато във времето на телефоните с шайби, тоест преди да ни размаже демокрацията, домашният ми телефон се подслушваше – не защото съм бил нещо герой, а по едни други причини. Тогава като се обаждах на някого, вдигах слушалката и още преди да почна да въртя шайбата, казвах много възпитано: „Добър ден, симпатяги!“ – и ми беше едно светло, едно топло… А и те не се чувстваха самотни на работното си място. Даже си мисля, че ме подслушваха и когато се случеше да водя разговор с Божана Димитрова на живо по радиото! Усещах се уважаван, тоест уважен, а следователно – важен!
Тъй че оставете тия работи с писменото разрешение от съдия! Не ща м разрешението – искам си уважението!
Ще възрази някой, че ако всички бъдем подслушвани, то излиза, че и тия, които слушат, следва да бъдат слушани.
Ами да, то се подразбира! Да не би те да не заслужават подобен ихтибар? Трябва да бъдат слушани, за да се радва на труда си хората.
Може и сами да си се подслушват. На едното ухо телефонът – на другото сересето! Кеф!
… Обаче едно нещо ме притеснява хем дотолкоз ме притеснява, че съм го в да си взема думите назад, очнат ли да ни подслушват поголовно то на сто ще ни накарат да си плащаме одслушването! е ни го пишат като услуга. А за сересетата ще ни вземат месечна такса. Или направо наем. За електромерите как искат да ни вземат? Е, същото ще стане и с бръмбарите.
Безплатно къде дават?
