1029 случая имало на подпомогнати лица и семейства за 2010 г.
Общо 29 лични асистенти щели да предоставят социалната услуга в продължение на 14 месеца на одобрените през първия етап потребители. Всъщност, зад този скопен език стои страшна трагедия – 29 човека ще се грижат за още толкова тежко болни и неподвижни хора или хора, които имат сериозен здравословен проблем. Започвал втори етап на одобрение на кандидати и на асистенти… Забелязвате ли? Това са новините. И в тези новини има поне две повтарящи се неща – проекти и помощи. Някъде, в новините за Ямбол да чувате, че някой нещо е направил, някой нещо е създал, някой е работил и се е радвал на плодовете на труда си. Не че няма такива хора. Просто няма такива новини. Съветниците, кметуващите и всички от поредицата на щат тук и там подменят новините, живота, същината на нещата. Първата и съвсем простичка причина е, че си имат навсякъде по един-два щата връзки с обществеността и ето го – новинарският поток на привидността е готов. Втората и много сериозна причина за това е, че трудолюбивите, умните, създаващи нещо хора на този град го напускат. Излезте между 15 и 17 часа по центъра на града или в центровете на кварталите му и ще видите, че там няма никой. А вечер – апартаментите и къщите тъмнеят… Е, някой ходят да се топлят в големите магазини, защото не могат да платят тока на семействата си, но повечето ги няма. А ние чуваме как ще дойдат пари по проекти (не от труда и удовлетворението ни, че разменяме стоки и услуги и развиваме себе си и можем да покажем това на децата си, как няма да създадем занаятчийски център, а център за социални услуги), как ще подпомагаме социално лица, семейства, деца…) Сякаш в Ямбол са останали само лицата от кметствата и ОбС и немощни, бедни и просещи помощи хора…
Тази привидност, тази жестоко експлоатирана от бюрократите положителна дискриминация към нуждаещите се (докато подредени по клоните, прибират основните средства от помощите, а за нуждаещите се остават трохите), тази привидност е толкова вредна за децата ни с подмяната на живота и на нещата, които имат смисъл. Тя е и противна, защото възпроизвежда зависимост, безпомощност и усещането, че нямаш какво да правиш, освен да чакаш милостиня от общината, от държавата… От Славов, от Гонзо, от Стефанов, от… От същата тази община, която прибира по два пъти пари за такса смет, ако не си се сетил да пазиш документите за плащането петилетка назад. Или ако не успееш да вземеш банково извлечение за превода. Тези институции, които завеждат изпълнителни дела срещу хората, правят запори върху имуществото им и дори не ги информират за това… Имало ли го е по турско, а после? И да го е имало, бирниците са оставали в блатото или не са осъмвали.
Ето, така са ни събрали близо 6, 1 милиона лева от местни данъци и такси в община Ямбол за 2010 година. От тях почти 21.5% са дължими суми от минали години. С най-голям дял на приходите е такса битови отпадъци. Казах ви как я събират. Друг е въпросът как я аргументират и защо 42% от приходите от местните данъци и такси е тъкмо от такса смет, при намаляващо и обедняващо население. Ами защото ямболии така и не защитиха правото си да плащат за извършена услуга. А имаха възможности за това още когато издателят на в. „Живот и пари“ Тодор Стоянов осъди общината за неправомерно надвзетата за 2 години такса смет. Просто защото „Свободата, Санчо, е на върха на бойното копие“… И защото Стоянов или друг като него, няма винаги да връща надвзетото, като се преборва с институциите. И така, от патентни дейности данъкът е едва 4.2% от получените местни приходи – 256 000 лева. Очевидно, колкото парите, толкова и дейностите. Е, има и такса за притежание на куче, мили деца. Ония там, в грозната бяла сграда, са решили, че вашият приятел е вещ, вие го притежавате и затова трябва да плащате такса. От такова притежание събраните такси са 1159 лева, а от пътен данък едва 7 пъти повече.
