Словото е светлина и сигурно това е твърде вярно, щом без Словото сме слепи. „Ослепяват“ в известен смисъл и по-младите след нас, които много добре знаят едното име на фолк певиците, но не познават по двете му имена нито един наш известен писател. Това е така, защото са подменени ценностите. То не се признава от политиците ни, не се признава дори от известни, но безсилни писатели, които получиха известност с парите на Сорос и сега отхвърлят всичко българско и свято. Тези писатели не се срамуват от своите социалистически дипломи, но се срамуват вече от българския си корен в рамките на Европа. Европа ни била дърпала към себе си, ние сме се опъвали…
Младите добре познавали съвременните писатели. Вярно е, че младите са любопитни и в известен смисъл са по-интелигентни от своите родители, което сигурно е нормално. Но защо се налага в читалищата да събират млади хора от училищата, за да образуват публика за поредния известен писател? За радост има учители литератори, които възпитават своите ученици в почит към българската духовна култура, запознават ги с големите световни образци, някои от които, като руските например, българската просвета изхвърли от учебниците. Смесването с политиката в този случай означава да пуснеш капка нафта в чаша бистра и вкусна вода… Духовните ценности се изместват и още как. Но нова не е в наша полза, нито европейците го искат от нас.
