Безспорно всяко изказване на общински съветник, както и гласуването му по определен казус, е неразделно свързано с политическите му убеждения. Практиката показва, че в повечето случаи, когато местният народен избраник е част от опозицията, упражнява правото си на вот с „въздържал се“. На пръв поглед, той изпълнява задълженията си по време на заседанията. Погледнато от друг ъгъл, той може и да няма възражения, които не изказва гласно, но гласува, защото неговият партиен вожд не е на власт. Има и случаи, когато съветникът, уж сигнализира за нередности, станали преди време, но ги заявява месец след това. Но има и трети вариант, съветникът си пасува, за да запази добрите си отношения с колегите, дори и личните му убеждения да се различават от предложеното.
Всъщност, защо народният избраник трябва да заема тази позиция? За да си играе играта, ще каже народът. Да си играе играта, но да се държи адекватно, според ситуацията. Тук не става въпрос, съветникът-опозиционер да грабне тефтера и като обикаля да записва всякакви дреболии. Не е необходимо дори да има тефтер, където да записва, а като открие, че някой не изпълнява договорни отношения, да пита на място, да подава сигнали, да настоява, за своевременна намеса на кметската администрация. Повярвайте ми, точно тогава сигналът му няма да бъде запратен в папка „анонимни“, а ще бъде разгледан светкавично и действията ще бъдат навременни. Така съветникът ще постигне актив и ще докаже пред избирателите будната си гражданска позиция. Но, има едно голямо НО, че действията му няма да се харесват от съпартийците му. Защото е ясно, че всеки, който не мисли като нас, е против нас. А къде остават тогава всички празнични декларации, които звучат веднага след клетвата, че местните ни народни избраници ще загърбят политическите страсти! Е, тук е моментът, в който и аз мога да кажа вместо „въздържал се“, „без коментар“!
