Далеч сме, слава Богу, от световния тероризъм! И, като казва, че имаме прекрасни взаимоотношения с арабските страни, премерът май е прав. Малко вероятно е да разсърдим Осама бен Ладен дотолкова, че да ни превърне в мишена. Ужасът, поредният ужас, който преживяха в Москва, ние не сме преживявали и няма, дай Боже, да преживеем, ако опазим балансирана външната си политика. Небалансирано остава мисленето ни обаче, ужасът на другите, не е наш ужас, а представите ни за тероризма са странни. Ужасът от Домодедово, и ужасът от Беслан, и ужасът от Ню Йорк, убедени сме, е дело на изверги, но ужасът, предизвикан от Солунските атентатори е дело на патриоти. Тези, чуждите, видите ли, убиват невинни жени и деца, а нашите, са борци за свобода. Клеймим Осама и прикавказките терористи, но продължаваме да гледаме с умиление към идеалистите около Орце Попйорданов, че и към зловещи авантюристи, като Владо Черноземски. Обясними са домашните ни сантименти, но историята, за жалост, не дели терористите на добри и лоши. Добре е да го запомним, щом доживяхме тероризмът, чийто начинатели сме, вече е световно зло…
Тероризмът и ние
