Аз лично дълбоко се съмнявам, че новите законови промени ще направят живота на непушачите по-лек. Вървя вчера край кафенетата по центъра на Ямбол и масово чета надписи, че заведението е за пушачи и не се допускат деца под 18 г. Хайде де – и ще го върнат 18-годишния, защото тук се пуши? Или пък ще го изгонят, защото е вирнал цигара? Това няма как да го повярвам. Та вървя си аз по пътя, и само кафенета за пушачи виждам – срещу съдебната палата, в Безистена, „Бакарди“ – все централни места. Казаха ми, че в пицария „Момо“ и „Кастело“ бил раят за хората без цигари, дано е така. Защото ние сме страшни майстори в проформа изпълнението на законите. Както беше преди време с табелките – „маса за пушачи“, „маса за непушачи“, а двете маси плътно една до друга. Вентилация, яка вентилация трябва, но на родния т. нар. бизнес не му се инвестира. Борим високите цени на папиросите с контрабанда. Изобщо нашият отпор на всичко е побългаряването.
Манталитетът се променя трудно, особено като насреща е такъв опарничав народ като нашия. А и южняшкото си казва думата, макар че изглежда като се прилагат законите, и то е преодолимо. Преди двайсетина години ми разказваха как в Италия студентите пушели дори вътре в аудиториите по време на лекции. Това даже и на нас ни се струваше прекалено. Сега обаче да се пуши на обществени места на Ботуша е недопустимо и казват, че хората там си излизат навън пред учрежденията, където работят, притропват на студа и придърпва от цига-рото. За летища, хотели и прочие обществени места – да не говорим.
Нашият отпор – побългаряването
