Рекламата

Рекламата възпитава, особено най-младите. Дори и защото изпраща послания на неосъзнато ниво. Та гледайки поредната порция реклами, си мисля що за послания излъчва тя – видиотяващи. На едната реклама тийнеджърка разказва как имала 1000 безплатни есемеса и затова като ги има – праща, като няма на кой – на непознати. И затова имала непрекъснато срещи, очевидно с въпросните непознати. Тези размисли и страсти вървят на фона на това как тя се гримира и червисва за поредната среща с непознат. Рекламата завършва с безапелационното: „Действай“. И ако това не е подтикване към безотговорно поведение у младите дами, здраве му кажи. Друга реклама – на кроасани. Тя пък представя младеж, който си живее безцелно, както дойде и веднъж, покачил се на планински връх, кретенски се чуди: „То било много хубаво, бе!“, друг път се мае дали да ходи на даскало и въобще се представят младите хора като безцелно и безсмислено лутащи се из живота, пуснали се по течението на каквото дойде. А животът
– фрагментиран на несвързани късове – тук свалиш мадама, там дращиш графити по стените…. Ето, това ни се набива в главите. На другия полюс са рекламите със смислени послания, а най-трудно се изпраща позитивизъм чрез реклама на алкохол, например. Обаче хората го правят и още как. „Джони Уокър“ се рекламира с вървящия към целта си, активен, устремен човек. Гледам, друга реклама на уиски пропагандира рицарството, благородството и мъжкото приятелство. Нищо общо с рекламирането на безцелното лутане из живота и проститутското поведение. После да не се чудим защо при нас ценностите са кът, когато и вкъщи ни облъчват с антиценности.