Ако политиците не спрат войната, държавата, тя така или иначе почти си я няма, отива в пропастта, И без това отдавна сме стигнали дъното, а същото това дъно продължава да пада все по-надолу заради неоправността, заради неспособността на държавниците ни. Ситуацията скоро може да стигне до деликатния момент – нито опозицията да е достатъчно силна, за да вземе властта – справка -ниската й популярност, нито управляващите, ако не намерят спасителни ходове, да са достатъчно силни да удържат ефективно засилващия се натиск. В резултат на това те едва ли ще паднат от власт, дори и след задаващия се вот на недоверие, но и ще забравят за комфортните времена, когато де факто опозиция нямаше. А опозицията почти си повярва, че има сили да дестабилизира сериозно правителството, тя се надява, че клатещото се правителство ще направи серия от грешки, за да падне само, защото едва ли някой си прави илюзии – въпреки всички провали ГЕРБ все още има достатъчна обществена подкрепа, за да се задържи на власт дори и при по-силен натиск от сегашния. Благодарение на скандалите
и на явната некадърност на управляващите свилата се отдавна до твърдия електорат опозиция се надява въпреки собствената си непопулярност някак си да разпери крила. Но същевременно, ако тази игра на нерви, тази игра – кой е по-некадърен, продължи прекалено дълго, държавата съвсем ще рухне. Ще рухнат и последните надежди, че ще дойде моментът, когато ще започнем да изпълняваме европейските критерии и стандартът на живот да започне да расте. Напротив – сега безсилието на управляващите ни смъква надолу, безсилието на опозицията – също. Ако в бъдеще се появи някой по-кадърен и умерен политически играч, може би очакванията за ката-строфичност ще намалеят. А държавата бавно се разпада, тя вече се плъзга към пропастта…
