Смея да се съмнявам, че кризата свършва. Така разправят поне. Дали защото го чувам за пореден – енти път, или защото не го усещам, или виждам по собствения си джоб. А може да се дължи и на икономическата ми некомпетентност… Съмнявам се, че идиотщина: „Идва краят на кризата, защото сме изхарчили повече през изтеклите празници, отколкото през предходната година…“ може сериозно да се тиражира измежду изпушилите ни главици. Тия хора какво целят сега, съвсем да ни объркат представите за горе и долу? Може ли лично да дойдат да ми обяснят колко сме по-богати и по-добре, че да изхарчим „тооолкова“ много пари. Нещо за цените ли да им обясня докато си плещят техните глупости? Може пък да заложим на скъпотията по празниците, на която ни се дивят от близко и далече (т.е. цените са учудващо високи и за граждани на ЕС и за такива, низвергнати извън него). Спасението е без подаръци. Понеже обаче сме решили да не сме циции и спестяваме, за да купим подаръци, сега нагло ни наричат богаташи и ме убеждават, че гребем към края на кризата. Смея да не вярвам.
Криза, пари, цени
