Има една социалистическа приказка за Знам и Мога. Когато нещо трябвало да се свърши им възлагали задачата. Единият казвал: „Знам!“, а другият отговарял „Мога!“. Освен досадна с прехвалените им възможности и непоклатима увереност, че светът е в краката им, защото са човеци, a това звучи гордо – пфф, и всичко трябва да им се подчини, дори подпочвените води и Нероден Петко, в тази приказка унищожиха цяла планина за да мине магистралата оттам.
Тия дето трябва да знаят и да могат днес са на малко по-различен принцип. Няма при тях: „Знам!“; „Мога!“ Или знаят, но че умеят… или не знаят, но се мъчат да могат… или, най-често, хем не знаят, хем не могат. Имаме нужда от експерти, а уж всяко правителство влачи такива. Иначе по самоувереност не можеш да ги биеш, даже и да спят с гръб към теб – пак ще загубиш.
Нашичките приличат малко на Знам и Мога и с леката ръка, с която взимат лоши решения за унищожаването на природата, забележителностите и историческото наследство, пък и каквото и да е наследство… нищо не искат да ни остане и нищо да не можем ние да оставим. Хитреци – така излизаме на чисто: нямаме нищо и не оставяме нищо. Като цяло се грижат експертно за нашето унищожаване. Тези от приказката поне съградиха нещо накрая, а тия кога?
Знам и Мога
