Макар, че Ямбол от години е сред последните по доходи, по среда за живот градове в страната, а оттук – и в ЕС, кметът Георги Славов пак замина за Парма по приключващия вече проект „Европейска мрежа от градове с благоприятни условия за семеен живот“. Проектът приключва, но Ямбол не стана град с благоприятна условия за семеен живот, нито за младите. Със Славов заминаха и зам.-кметът Надя Данкинова, зам.-министърът на труда и социалната политика Валентина Симеонова, председателят на Държавната агенция за закрила на детето Надя Шабани и изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане Ивайло Иванов. Участието на представителите на държавните институции е по покана на община Ямбол. По-късно ще се изяснява дали на наши разноски са пътували въпросните дами и господа, а кметсткото пътуване е за около 620 лева за 2 дни… Кой и кога си позволява разходки, когато домът му гори? А какво, ако не пожар е обезлюдяването на града и едно от най-ниските нива на доходи в страната и в ЕС? И за финал, председателят на ОбС Стефанов му разписал командировъчната заповед, да не би да му вменят отмъстителност. Известен е антагонизмът между двамата. Но трудно може да бъде наречен принципен.
Междувременно в пространството беше хвърлена нова бомба със сметана, захарен памук и сладки мечти – „БЪЛГЕРИЪН АГРИКАЛЧЪРЪЛ ПРОДЪКТС“ ЕООД, българско дружество на израелци, искало от общината съдействие, за да наеме или купи 500 дка земя – общинска или държавна – с търг или без, за да развие огромно по мащабите си зеленчукопроизводство, а срещу благоволението да стъпи на ямболски общински терени, обещава да осигури работа на поне 2500 човека на първо време. Добре запознати с проекта са Наско Стефанов, Георги Зафиров, Пламен Майсторов и Каньо Канев от ОбС Ямбол. Те вече са се срещали с въпросните инвеститори и се радват на новата си роля на покровители на града. Успешните градове имат за покровители светци. Нашият е покровителстван от партийно избрани лица, според това коя партия е на мода. Израелците били водещи производители на зеленчуци в Арава. Но не си казват имената. Въпреки, че долината е основно пустиня, чрез съвременни технологии били успели не само да развият модерно зеленчукопроизводство, но и да завладеят добри позиции на европейските пазари с качествената си продукция – хвалят ги от поредните връзки с обществеността, този път – тези на ОбС, платени с нашите пари.
Когато Европа и светът обръщат гръб на масовото производство, когато се преориентират към индивидуалното, екологично градинарство и живот, когато в Италия, например един от най-скъпите подаръци беше Новогодишна кошница с бутилка вино от винарната на определен регион, хляб от пекарната на определен регион, зеленчуци и плодове, месни деликатеси и сирена от местни производители, нашите съветници ни убеждават каква радост е производството на зеленчуци в промишлени количества и 2500 лица, работници на израелците. Може би става дума за това производство, в което няма почва и зеленчуците растат от соли и вода – еднакви, пластмасови, стерилни и нездравословни. Ще видим. Но защо въпросните господа от ОбС не си гледат фирмите и чрез тях да създават работни места, защо не опитат да създадат среда за съществуване на местния бизнес, а искат съдействие за поредния нов благодетел в Ямбол. Той пак ще търси нискоквалифицирана и съответно – нископлатена работна ръка, пак ще търси преференции и привилегии като инвеститор от чужбина, пак ще очаква награди и поклони за това. И вече е започнал да ги получава.
Тези хора сякаш никога не са знаели, че България и българите са прочути със своето градинарство. Българите знаят как се отглеждат истински домати, краставици, пипер, бамя и т.н. И по света още им се носи славата за това. И българите предпочитат да си купуват български зеленчуци. В учебниците на децата пише: България може да бъде определена като зеленчукопроизводителна страна, която по производство и потребление в близкото минало заема челно място в света. Това се дължи и на факта, че отглеждането на зеленчуци е познато в земите й още от древността. В края на ХVІІІ в. започват сезонни миграции на градинари към Цариград и други райони на Османската империя. В началото на ХІХв. повечето от градинарите се насочват към Чехия, Унгария, Австрия.
Защо им е на всички тези известни инвеститори, които замитат поли в Ямбол, специално взаимодействие и одобрение от общинската администрация. Нали са водещи, нали имат средства, нали имат репутация? Защо търсят одобрение за проектите си не от пазара, а от общински съветници, кметове, и пр.. Говорят за европейски пазари, а всъщност тук и сега действат непазарно. Не търсят да наемат или купят терени като нормални инвеститори, а чрез писма в кметството и в ОбС. Защо? Защо не наемат парцели, а после не наемат и работници и не потърсят специалисти градинари, а очакват червени точки от съветници, кметове и т.н. И какво се случи с Ямбол, когато установиха бизнеса си тук такива външни инвеститори? Хипермаркетите в центъра на града убиха ямболските магазини и ямболските производители и вече нямаме избор нито като цена, нито като качество при продуктите. „Язаки“ се радва на нискоквалифицирана и нископлатена работна ръка. Но работниците, радват ли се? „Миролио“ си остава заплаха за питейната вода на града и за отравяне на водите на Тунджа. И кметството и привидно загрижените съветници не направиха нищо, за да защитят града, въпреки че Тодор Стоянов спечели делото във ВАС срещу непълния и направо неверен доклад по ОВОС за Миролио. Не във външните инвеститори и в привилегиите за тях е разковничето към щастието ни. А в нас самите. И няма никакво значение дали кметът ще се казва Хаджигеоргиева, Тодоров, Славов, нито кой ще е председател на ОбС – всеки си доведе по един крупен инвеститор, осигури му терен, преференции и той със замах деформира пазарната среда в града, и с нея и конкуренцията. Така градът обезлюдя и обедня стремглаво. Това са ямболските привидности.
