Повече от двадесет години се опитваме да осъзнаем има ли предел абсурдът в държава като България, но осъзнаваме само, че разширяваме все повече неговите граници. На всеки четири години си избираме нови играчи, които се опитват да надскочат предишните, бележейки нови и нови висоти в това да направят живота ни все по-абсурден и за наше удивление успяват, въпреки че ни се струва, че няма повече накъде. Сетивата ни до такава степен са претръпнали на абсурди, че вече съвсем се е размила представата ни за нормалност. От няколко месеца ни бомбардират със сензационни разпечатки на СРС-та, апартаментите на Цветанов, сметките на тъста и тъщата му, заливат ни неадекватни реакции и коментари. Ямболските, не по-малко невероятни абсурди, се въртят около кмета, делата му и опита му да се задържи на гребена на вълната като мислещ за доброто на Ямбол и на хората управник…
За да оцелеем и да се съхраним в тази политически шизофренична ситуация трябва да се запитаме: Докога ще се оставяме да ни правят на луди…
Прелели..
