Скандалите, които тресат държавата през последните месеци, са лош тест пред света и най-вече пред обществата в нашия общ дом – Европейския съюз. Ние не можем да очакваме категорична подкрепа във всяка една област на нашия обществено-политически живот, щом сами не можем да подредим своя „кът“, в който живеем. Какво става у нас: политиците се дебнат, хората живеят в страх от утрешния ден, голяма част са на ръба на пропастта, други са принудени да напускат работата, която са работили десетилетия и т. н. Живеем в страх. В същото време някои политици, които навремето подкопаха опорните колони на държавата в полза на личните си интереси, днес се провикват най-силно, че живеем в лоша държава… Да, това е така, не живеем в добра държава, но демагогия е да упрекваш държавата, която довчера си подкопавал. Тези хора сега съставляват българската Рубльовка, те са „недосегаемите“, освен от Бога. Време е да „измием“ лицето си, за да имаме очи да се показваме по-ведри пред останалия свят.