След като дългогодишният владетел на Египет Хосни Мобарак под натиска на САЩ предаде властта в ръцете на военните, романтичната частна революцията, както се казва, свърши. Следва опиянението от „голямата свобода“ на площада, а след това… („Голямата свобода“ е израз на наша журналистка, но откъде тя разбра, че на площада в Кайро изгря голямата свобода, аз не мога да зная.) Много е трудно да се каже какво следва след „изгрева“ на голямата свобода. Вече от опит го знаем, изминаха 20 години от „пиянството“ на българския народ през 1989 година, тай премина и през махмурлука, а оправяне няма. Голямата свобода обикновено не идва за онези, които се борят за нея на площадите. Тя идва за къртиците, които през това време се крият в дълбоки дупки, а после незнайно как възсядат високи кресла. Свободата в арабския свят винаги е била относително понятие. И я има, и я няма. Въобще свободата е относително понятие. В този смисъл какво се задава в Египет, засега не се знае. Да пожелаем от сърце свобода на египтяните, но според мен е още рано да се честити.
Свободата в арабския свят е относително понятие
