Едва ли някой е тръгнал да оспорва данните от Евростат, че България е сред страните в Европейския съюз с най-рязък скок на безработица за 2010 година. През последния декември нивото на безработицата е 10,1%, което е над средното за ЕС -9,6%.
Не е задължително да си експерт и да владееш специфичната методика, за да стигнеш до тези изводи. Този факт е от последните две години в региона. Още миналата година, по това време, повечето от фирмите разпуснаха работниците си в неплатен отпуск, а други задържаха екипите си, като не им изплащаха заплати месеци наред, трети плащаха някакъв аванс, но не може да се каже, че са в подобри позиции. В края на 2010 г. все повече ямболци излязоха на пазара на труда и тенденцията се затвърди още през първия месец на 2011 година.
В същото време гастърбайтерите ни, които работят в Испания и Гърция се завърнаха в родните си места. Те също са част от цялото.
В целият този водовъртеж и сивата икономика все повече замира. Пролетта и лятото, които са по-благоприятни за сезонна заетост, са още далеч.
Дори и децата знаят, че физическото оцеляване на семействата е под прага за бедност. Сметките за консумативи в дома се трупат, доходите в семейния бюджет са оскъдни, а в същото време цените на храните са се устремили нагоре.
Цялата тази обстановка е красноречива, за да приемеш фактите от Евростат, въпреки че те няма да облекчат положението ти. И какво от това, като установиш, че изчисленията им са верни. Защото не виждаш алтернатива на хоризонта? Друг е въпросът, че и работодателите нямат яснота. А надеждите тръгват от тях! Едно е ясно, че Продавачите на надежди, сега са в антракт, до следващото дей-ствие…Ти знаеш ли кога започва? Въобще знае ли някой?
