Все повече българи изучават тибетската философия, която ни напомня да се радваме на обикновените неща в делника. Хубаво! Явно е, че става въпрос за позабравените тихи човешки радости. Но на какво се радват повечето българи? Да вържат семейния бюджет от дата до дата и да сложат нещо на трапезата си. Неописуема радост виждаме на пазар в големите хипермаркети. Например, в очите на млада жена, която купува по 10 бройки от евтините пастети и от вакумираните кренвирши. А същите неща са и в количките на пенсионерите. Факт е, че хората няма да останат гладни. Евтините месни продукти няма да отровят никого. Само, че с тях пренасищаме организма си с повече калций, който е предпоставка за стомашен дискомфорт. Обществена тайна е, че преработвателите мелят кости, перушини, кожа и разни месни отпадъци, с които пълнят пастети, салами, луканки и залагат на солта, която дава обем на стоките. Такива са тихите човешки радости на българина повече от 20 години. И в тях важи количеството, а качеството пазим в мечтите си.
Тихи радости
