Когато размириците в Египет започнаха, самолетите с български туристи продължиха да излитат в посока на пирамидите. Първо им се чудех на акъла – животът ли е по-важен или че вече са платили. И си мислех, за да не се минат сънародниците ни туристи, после ние – дето си налягаме тук парцалките, бачкаме и ни удържат данъци от изработеното ще им платим правителствения самолет да ги ги докара в родината. И това време дойде – една част от туристите отгоре на всичко се възмущаваха, че при тях било спокойно, пък им развалили туризма. Ех, да не дава господ, ако беше загазил някой, представям си каква олелия щеше да е. И задължително – държавата щеше да е виновна, че ги оставила там. Сега – нова ситуация – хората не искат да заминават за Египет, те и пирамидите недостъпни, но туристическите фирми не им връщат парите – вече ги превели на египетските хотели. Остава им какво – екшън туризъм. Че обстоятелствата са черезвичайни -ясно. Че някой ще изгърми по веригата -пак ясно. По света отговорът е прост – всичко се урежда в договорите, което го няма там, е за твоя сметка. Ама от общата, от нашата…