Баба Добра има само няколко останали живи приятелки в нейното опустяло село. Едно време беше голямо село, модерно -с читалище, телефони, минимаркет. Сега остаряха всичките й дружки, остаря и тя. 30 минути й трябват да стигне до центъра, че да си купи хляб – затова купува за няколко дни, нищо, че ще яде корав хляб. Вижда се само с комшиите, че всичко й е далече. Обаче знае баба, че е в модерно село и добре й е. Като трябва да говори с доктора в село – звъни му, клюкарства си надълго и широко с живите дружки, какво като живеят в другия край на селото – има телефон. Плаща си сметката, говори за 0 ст. на минута през почивните дни и по празници и се чувства жива. Тия дни обаче баба ти Добра си говори само с един непознат глас, дето и обяснява, че няма такъв телефон, ами трябва да набере кода на селото. Първо – баба не го знае – кога си е звъняла; второ като го научи – намества очелките, намества телефона – колкото види набира, набира има-няма 15 минути. Завалийката набрала грешно и пак наново. Затова модерната селска баба сега обикаля и лекаря, и дружките си, щото то и било по-удобно. А баба ви Добра е на 68 г. има остеопороза, артрит и вода в коляното. Да живее удобството на телефонните услуги и градските разговори с код.
К’во речи баби?!
