Не са случайни масовите протести и бунтове в арабския свят- обикновените хора рязко обедняха в резултат на световната икономическа криза. Точно в тези страни липсва развито гражданско общество, коректив на властта, което да не допуска обедняването да е главно за сметка на гражданите, а елитът в държавата през това време или да става по-богат, или поне да запази богатството си. Там гражданите нямаха и елементарни политически права – спонтанният бунт бе очакван. Очаква се бунтовете да ударят властта и в по-силни диктаторски държави – като Иран и Китай, въпреки особената жестокост, с която те биха били потушени. Защото, ако в Тунис хората не искат да живеят с по 10 долара на ден, то в Китай дневната надница е по-ниска. Жестокостта на тоталитарните режими не винаги може да спре разгневените тълпи -видя се и в Либия, където Кадафи се опита да избие собствения си народ.
Арабските бунтове са урок за демократичните страни – ясно е, че ако гражданското общество прецени, че е „поставено извън играта“, хората в отчаянието си ще са готови да излязат на улицата, защото никой не иска да му бъркат в джоба.
Точно това не се разбира в България. От 2005-та до началото на 2010-та г. тук имаше немалка инфлация – 50 % за храните, цигарите и алкохола, но и стремеж ръстът да бъде компенсиран от увеличаване на пенсиите и на минималната заплата. Но оттогава досега в България ръстът на цените на храните е по-рязък – с 30% поскъпна агропродукцията за последните 3 месеца на 2010-та спрямо същия период на 2009-та, а при слънчогледа – с 80 на сто. Зърнените култури поскъпнаха с 40 на сто. И през 2011-та цените галопират нагоре. А пенсиите и минималната заплата са замразени…
Управляващите, опиянени от властта, забравят, че хората и в България са отчаяни от липсата на пари. Отчаяни са от липсата на гражданско общество. А оттук до уличния бунт стъпката е само една…
