Едва пет процента от инвалидите в ямболско работят по трудов или граждански договор, сочат данните на организациите на хората с увреждания в областта. Всички останали от близо три хиляди души в региона, разчитат единствено на малките пенсии и социални помощи.
Севдалина и Бойчо Иванови от Ямбол са с двигателни увреждания още от рождение. Заедно са от шестнадесет години, почти от толкова са без постоянна работа.
Севдалина Иванова – „Обичам да рисувам, имах желание като завърших гимназия да правя кукли, да работя в кукления театър, но ми отговориха, че не мога да отида до ателието…“
Вече няколко години семейството ползва различни социални програми, в домакинството им помага социален асистент, но и двамата имат желание да работят.
Бойчо Иванов – „Нещата са много трудни, защото по принцип ние не се котираме, фирмите просто не търсят такива хора като нас, аз имам и ценз, имам желание да работя, имаме нужда и ние да бъдем полезни на обществото и на семейството си…“
Сериозен проблем и за двамата е недостъпната градска среда, която ги оставя в изолация.
Бойчо Иванов – „Старанията, които общината има към тези хора като мене и като съпругата ми просто са минимални. Може да имаш нормален достъп и до учреждения, и до болнични заведения, за жалост сме много зле в това отношение…“
Гордостта за семейството е техният осмокласник, но за да продължи да учи той, ще трябват още усилия и надежда да намерят работа.
| {hwdvideoshare}id=153|width=512|height=384|tpl=playeronly{/hwdvideoshare} |
