Това че дядо Господ ни люлее отвреме-навреме, си е негова работа. Божа работа, както се казва. Негова си е люлката-земя и т. н. Няма какво да направиш, преместват се там долу някакви пластове, наместват се, отместват се… и хоп! – идват лошите неща. Слава Богу при вчерашните слаби трусове, които разлюляха няколко ямболски села, всичко мина нормално. Някои усетили земетресението, което било близо до Манастирските възвишения (за които нашите баби ни казваха, че преди „милиони години“ имало голям вулкан и за да го запушат, хората качили на върха тонове овча вълна…), други не, най-важното е, че няма жертви и материални щети. Сигурно трудно се пази душевно равновесие в такива моменти, но японците показаха какво трябва да е отношението ни към природата, ако ни засипе с беди тя: смирено, без гняв. Считащата се за Страна на изгряващото слънце Япония винаги се е прекланяла пред прелестите на Твореца. А ние „задушаваме“ природата с боклуци и непочтителност. Изглежда сами си създаваме трусове, а после се сърдим на Господ, че не ни закриля. Нека да подновим мира с природата… Ще спечелим от това.
Още за трусовете
