Не само ромите, но всички граждани на България имат права и заслужават защита. Но, едва ли, ромските лидери могат да им осигурят тази защита и остава държавата. А това, че ромската общност в България няма свой глас и много безскрупулни хора могат да се възползват от тях, не е новина за страната. Каквито и констатации да споделя американският посланик Уорлик за тях, те не учудват никого. Няма значение коя фондация или сдружение се опитва да промени ситуацията, в която се намират, тъй като ние и без тях знаем, че това е труден процес. През каквито и обучения да преминат ромските лидери, ефект няма да има. Защото толкова години вече, същите, тези, ромски лидери прибираха пари от проекти, които не стигаха до мнозинството. И пак те, по време на избори и целенасочени национални кампании прибираха материалното и тук-там хвърляха по трохички, някъде, между другото. Защото ромските лидери гледат първо да осигурят собствения си келепир и до там стигат нещата. Да, всеки има правото да знае, да може и да се защити!
А задълженията? Нали и те вървят ръка за ръка наравно с правата. Държавата им подава ръка – с детските надбавки, с безплатните закуски и учебници в училище, чрез социални програми за работа. Да, ама ромите не искат да берат бамя и да се блъскат за минимална работна заплата, като 80% от българите, а искат много повече. Същото искат и по-голяма част от българските семейства, за да преживяват нормално и децата им да имат безгрижно детство. И как се отплащат ромите към държавата – рушат всичко, което им се предостави, не работят легално, а криминално. От последното си патят всички. Защото 24 часа в денонощието от жилища, учреждения и от улиците изчезва всичко, което може да се продаде. За пари! Но преди да получиш трябва нещо да дадеш!
