Тъжно ми беше, когато министъръг на културата Вежди Рашидов хвалеше своя премиер, че е ходил на театьр седем пъти, че се възторгваше от подвига на премиера, но се смях. Когато същият този премиер обаче – казва се Бойко Борисов, – в интервю с Диана Найденова, обясняваше разпалено, че трябва да садим картофи, щом нямаме пари да си ги купим, не ми беше до смях, макар че е смешно, тъжно, но и смешно, много смешно. И ми хрумва, неволно, след културния подвиг и родолюбивия повик на премиера, че или аз, или гой, не разбираме философията на Европейския съюз, нещо повече, че някой от нас се разминава с новото време, с модерните времена изобщо. А и друго ми мина през ума, юрнем ли се, помислих си, да садим картофи, може да опропастим някой от драгоценните инфраструктурни проекти. Чудя се, като е дотолкоз схватлив и находчив, как не му е минало през акъла, че може да се пръкне съвсем не на място картофената нива…
Садете картофи!
