Дойде 3 март, мили съграждани…ура-а-а! „Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, съдбините си поднови!“ О, не, това беше за друг празник…нищо, и на него ще поднесем венци. Почитта на едни особи тия дни е на принципа: „Я, дата в календара в червено! Празник – марш за цветя и венци! Ти, разбери на кого ще ги поднасяме!“ Трети март е празник на освобождението на България. За какво освобождение иде реч обаче някои хора не знаят. Други не им пука, нали е национален празник – те са там. Стига популизъм по важни дати. Стига с гръмки речи, прикриващи неуспешно политическа пропаганда. Поднасяме венци, но на кого, за какво – май е последната грижа за много политици. Спрете да превръщате значимото в дребнава надпревара кой ще се изтъкне най-много. Не, че не можете да си го пишете из речите, на нас не ни се връзва да се нареждате до велики личности в тях. А през годините отбелязването на 3 март в града става все по вяло и от празник, вече го докарва на обикновен делник. Май ние сме станали неблагодарни, а управниците ни самозабравили се.
Марш за венци!
