Човешкият живот не е актуален, смъртта е приоритет, а всичко е за ожалване, оплюване, обезобразяване. О, о, о горки онкоболни, и всички болни и всички, които симулират здраве, за да не би да опрат до нещо завършващо на болни. Защото минете ли в тази графа, започват да светят червени лампи. Здравето ви свети в червено, джоба ви свети в червено, държавата ви свети червено и скоро неизбежно и живота ви е на червено. Това за пореден път повярвахме след доклада на Сметната палата за дългогодишни злоупотреби с онкоболните. Парите не били изразходвани ефективно, което довело до забавяне или прекъсване на жи-вото-спасяващото лечение на много хора. Забавяне на доставките на лекарства има и заради тромави процедури и бюрократични пречки. Вместо за животоспасяващо лечение средствата са харчени за заплати в Министерството на здравеопазването и ремонти на болници.
Председателят на тази Сметна палата коментира: „Ние сме обхванали един дълъг управленски период, през който са се сменили трима министри, но това са хронични лоши практики в министерството. Разбирате ли?“ Проблемът не е в разбирането. Ние разбираме от доста години тия нещица, проблемът е – сега какво? Какво като разбираме, какво ще направим? Не само тези дето се борят за живота си и с държавата, и с болестта, и със здравните реформички, но и тези, дето ги прокарват тия реформички. Сега под светлините са онкоболните, вчера бяха сърдечноболните, утре ще са някои други завършващи на „болни“. Общото е, не че са болни, а че споделят проблема да извоюват правото си и възможността да се борят с болестта. Както сме ги подкарали само минаваме през различните болни, от едните прескачаме на следващите, подхващаме третите…какво от това? Проблемите на тези хора не се решават с 5 минути в публичното пространство, те си ги знаят, те се борят с тях постоянно. Да, помага и ние да ги знаем, защото сме солидарни и ни е грижа, и искаме да оправим нещата, и сме на тяхна страна. Да, някой обаче явно не е на тяхна страна щом това се случва. Някой обаче никога няма име, не е персонална отговорност, той е просто някой от всички. Анонимен разпореждащ се с анонимни съдби.
