С традиционните обичаи и конни надбягвания в събота в цялата стана ще бъде отбелязан Тодоровден. За празника се подготвят и малкото останали представители на един изчезващ занаят – седларите, или както ги познават по-възрастните, майсторите – сарачи.
55-годишният Жельо Христов от Ямбол е един от последните майстори в занаята. Ако търсите седло, хамут и въобще всичко необходимо за обяздването на конете, ще намерите сарача в стария квартал на града. Занаятът наследил от дядо си.
Жельо Христов – „Може да се каже, че майстор станах през последните години, иначе постоянно край него работех, той ми казваше и размери, и начини и грешките, и добрите неща, които ставаха“
В малката работилница има и няколко шевни машини, но за да е с добро качество амуницията, повечето операции се извършват на ръка.
Жельо Христов – „Едно изделие не си ли го харесаш ти, клиентът няма да го хареса никога, трябва да бъде и естетически направено, защитено от метеорологични условия, защото на кожата най-големия враг е водата и слънцето“
Майсторът избягва въпросите ще има ли на кого да остави занаята, децата му са далече, а внуците засега не проявяват интерес.
| {hwdvideoshare}id=182|width=512|height=384|tpl=playeronly{/hwdvideoshare} |
