В първия Великден след като ни размаза тая наша пишман демокрация цяла България видя по единствената ни тогава телевизия смайваща картинка. В Божия храм се бяха наредили със свещи колкото копрали началниците на държавата. Приличаха на Политбюро на ЦК на БКП. Всъщност те си бяха именно Политбюро…Същите онези, които се прехранваха -и то как се прехранваха! – от един стоманен атеизъм, гледаха благо и се кръстеха. Малко нескопосно, но си личеше, че шефовете на протокола все пак са им дали няколко начални урока.
Много се смяхме тогава, а не е трябвало да се смеем. Смяхме се, понеже си помислихме, че става въпрос просто за цирк, а то всъщност беше направо зловещ спектакъл.
Защото това беше на практика първата цинична измама.
Щяха да последват и други, но тази си беше именно цинична, защото трябваше да ни накара да им повярваме, че те са се преизпълнили с любов към ближния. И от там вече да им повярваме за всичко.
Ами това е. Впрегнаха и Великден в опитите си да ни убедят, че вече са други…
А понеже Светото писание до преди това беше трудно достъпна книга, още не знаехме думите на Спасителя: „Горко ви, фарисеи, защото обичате предните места в синагогите и поздравите по пазарните площади!“
Точно десет години по-късно едни други хора направо спретнаха мероприятие с нахалното название „Българският великден“. И също добре припечелиха от него. Защото уж бяха други, пък бяха изчадия на онези, първите…
Само дето не знаеха, че освен Великден, има и Съден ден.
